— Ти все още си моя дъщеря! Мога по всяко време да те отведа у дома. И освен това не забравяй братовчед си! — Той я гледаше проницателно и погледът му беше така странен, както бе и през предишната нощ. Но само мисълта, че може още веднъж да остане насаме с него, я накара да потрепери.
— Само да ме докоснеш и той ще те убие! — каза тя и с учудване констатира, че в очите му се появи страх.
Бързо се отскубна от ръката му и се качи в колата, която тутакси потегли. Аманда се облегна назад с облекчение и се усмихна на Даниел. Предстоеше й тричасово пътуване през полуострова.
Още първият поглед към Кемерън Хол я развълнува по особен начин. Минаваха по дълга алея с дъбове, в чиито корони се събираше вечерната мъгла. Съвсем в дъното се издигаше къщата на върха на зелен хълм. Тухлената постройка бе опасана от широка веранда, чиито дорийски колони ефектно подчертаваха елегантността и симетрията на архитектурата.
— Mon Dieu! — възкликна Даниел, която бе дръпнала завеските на прозорците, за да вижда по-добре. — Каква прекрасна къща!
Аманда беше прекалено възбудена, за да й противоречи, освен това тя също за първи път виждаше толкова разкошен дом. Покрай пътя беше забелязала редица стопански постройки, заобиколени от китни градинки. Господарската къща сякаш плуваше в небето, но тази оптическа измама се дължеше на вечерната мъгла. От ляво се разстилаха безкрайни поля, на които се трудеха роби и бели работници. Зад една редица от дървета хълмът се спускаше надолу към реката и Аманда видя, че там имаше складове, разположени около малко собствено пристанище. Даниел грееше от радост.
— Тук ще се чувствате добре ma cherie. Този човек е много богат и ще може да ви защити от баща ви.
Изведнъж Аманда се уплаши от невъзвратимостта на приключението, в което се беше впуснала. Тя не криеше политическите си възгледи, така че не можеше да се каже, че е загадка за Кемерън. Но въпреки този факт и въпреки кражбата той я бе взел под своя закрила, когато разбра какъв натиск упражняват върху й и как всъщност я насилват. Тя знаеше, че е невъзможно да се омъжи за него, тъй като дълбоко в сърцето си оставаше вярна привърженичка на короната и се чувстваше горда с английските закони и традиция. В лондонското училище тя бе научила твърде много за тези неща и сега знанията й подкрепяха чувствата. Тя беше горда, че принадлежи към една от най-важните нации в света. В нейните очи Ерик Кемерън бе предател, а Америка — далечна и дива страна.
— Лорд Кемерън вече ни очаква! — съобщи радостно възбудената Даниел.
Аманда не можеше да сподели напълно радостта й и със смесени чувства наблюдаваше мъжа, който бе застанал на стълбата към верандата. Той беше облечен с бял панталон до коленете, а към тъмносиния си редингот носеше бяла риза, украсена с дантела. Както обикновено, косата му не бе напудрена, а само прихваната отзад на опашка. Пиер спря колата така, че Аманда се оказа лице в лице с Ерик. Лека руменина плъзна по страните й. Той беше уверен, че тя е приела поканата му.
— Добре дошла в Кемерън Хол! — приветства я той и й подаде ръка, за да слезе от колата. — Надявам се, че тук ще се чувствате щастлива и на сигурно място, Аманда!
Дали би могла да се чувства на сигурно място, когато той е край нея, питаше се Аманда, докато той я целуваше по бузите. Изобщо не можеше да си обясни как този човек поставя на карта това разкошно имение и охолния живот.
Той пусна ръката й, но продължи още няколко секунди да я гледа в очите. След това се обърна към Пиер.
— Моля, погрижете се за багажа! — каза Ерик и със същата сърдечност се завтече да посрещне и Даниел. — Мога ли сега да ви покажа къщата? — попита той Аманда.
Тя кимна и се сети, че досега не бе отронила нито дума.
— О, да, с удоволствие! — прибави нервно.
— Елате, Даниел, придружете ни!
— Мерси… много благодаря — поправи се тя, спомняйки си за лорд Стърлинг, който ненавиждаше френския й.
Лорд Кемерън само се засмя, което го направи в очите на Аманда много по-симпатичен, а също така и по-млад. Всъщност когато човек не го дразни, той беше съвсем поносим!
Пред тях се разтвориха широки двойни врати, боядисани в бяло.
— Прадядо ми Джеймс и жена му Жасмин са получили тази земя от Джеймс I. След като преживели голямото клане през 1622 г., те поставили основите на къщата — обясняваше Ерик, докато влизаха вътре.
От срещуположната страна на къщата също се отвориха подобни врати, гледащи към реката и от това се получи леко течение. В средата на залата имаше широка извита стълба, която водеше нагоре, а вратите отстрани съединяваха огромния хол със страничните крила. Навсякъде блестеше добре полиран махагон. Стените бяха покрити с копринени тапети, а таванът бе украсен с прекрасни фигурки. Докато двете дами се озъртаха смаяни на всички страни, по стълбата слезе прислужник в ливрея.