— Ах, Ричард! Това са лейди Стърлинг и нейната гувернантка, мадмоазел Даниел.
Слабият белокос Ричард се поклони учтиво.
— На вашите услуги, милейди, мадмоазел. Какво мога да ви предложа за освежаване?
— Донесете ни къпинов чай. След около час в библиотеката. Междувременно ще покажа на дамите стаите им, за да могат да се преоблекат и малко да се поосвежат след дългото пътуване.
Ричард се отдалечи с лек поклон, а лорд Кемерън поведе гостенките си нагоре към втория етаж, където фамилни портрети украсяваха стените. На един от тях тъмнокос мъж, облечен според модата на седемнадесети век, гледаше Аманда със сивосините очи на Ерик. До него висеше портрет на изключително красива жена със светли очи.
— Мога ли да ви представя — Джеймс и Жасмин. А това е внукът му, който също се нарича Джеймс, заедно с неговата Гуендолин. По време на управлението на Кромуел много членове на семейство Роундхийдс са гостували в дома му. Както се вижда, Вирджиния винаги е била лоялна колония!
— А какво се е променило сега? — попита Аманда.
— Семето на свободата покълна тук и се разви много бързо.
— Но въпреки това вие сте предател!
— Силни думи, милейди! Съвсем скоро ще потегля на война на страната на лорд Дънмор срещу дивите индианци — нима това според вас е предателство? — Той се засмя дрезгаво. — Мога добре да си представя какво си мислите в момента. Виждате ме с томахавка в главата, нали? Вие сте твърде жестока, милейди! — Той взе ръката й с усмивка и я доближи до устните си.
Това бегло докосване ускори пулса на Аманда. Сърцето й биеше до пръсване, а коленете й се разтрепериха. Мразеше тия моменти, в които Ерик събуждаше у нея забранени чувства, но въпреки това не помръдна, когато той обърна ръката й и я целуна и от вътрешната страна. Зави й се свят.
— Моля ви! — прошепна тя и в същото време усети, че никак не й се нрави треперливият й глас.
Ерик веднага пусна ръката й и пристъпи към следващия портрет. Беше съвсем ясно, че той има опит в подобни игрички и че обича да определя сам правилата, но тя не искаше в никакъв случай това да се случи.
— Погледнете, това е любимият ми портрет. На него е Патрик Кемерън. Според слуховете бил пират и даже жена си взел чрез грабеж.
— Практика ли това в семейството ви? — попита Аманда, запазвайки миловидното си изражение.
Ерик я погледна право в очите:
— Действал е по поръчение на краля.
— С това се оправдават обикновено.
— Той ми е дядо и ме е възпитал, тъй като баща ми загина във войната срещу французите. Познавам любовната му история, тъй като съм я чувал от него самия. Двамата с баба ми бяха щастливи, че са заедно през целия си живот — тя успя да укроти дивия си мъж. От тях научих твърде много за важните неща в живота и затова съм им безкрайно благодарен.
Ерик и Даниел се преместиха няколко стъпки напред, докато Аманда остана на мястото си замислена. Сърцето я заболя при спомена за нейното безрадостно, сурово детство. С какво удоволствие би влязла в такова семейство, ако можеше да започне отначало! Тя се разтрепери и усети, че сълзите напират в очите й. Вече се бе изтръгнала от властта на баща си и ако сега индианците чайени свършеха своето, най-после щеше да намери спокойствие.
— Милейди?
Ерик я изчака учтиво, след което отвори вратата, до която се бяха приближили. Аманда пристъпи смаяна в голяма стая, от която първо забеляза резбованото махагоново легло и персийските килими, постлани върху излъскания под. Две удобни кресла и малка масичка предлагаха удобство и изглед към реката, а голямата камина обещаваше топлина в студените дни. Стаята беше подредена като за принцеса и бе значително по-разкошна от гостната на лорд Дънмор.
— Харесва ли ви? — попита той.
Аманда кимна мълчаливо, но Ерик се обърна към Даниел:
— Мадмоазел, вие ще живеете там, в края на коридора.
Даниел благодари, очарована от любезността му, и изтича към отворената врата. Въпреки че Аманда не се обърна, тя знаеше, че Ерик стои плътно зад нея, тъй като усещаше мъжката миризма на тютюн и кожа и съвсем лек мирис на соли за вана. Несъзнателно тя навлажни устните си и като вдигна поглед към него, установи, че през цялото време той не е откъсвал очи от нея.
— А вие къде ще спите? — поиска да знае тя.
Учуден, Ерик вдигна нагоре едната си вежда, след което се усмихна.
— Точно до гардеробната. — Той с удоволствие забеляза пребледняването й, след което добави: — Но вие, разбира се, ще имате ключ.