— Разбира се.
— Защо питате? Вероятно се интересувате все още от нещата ми?
— Не, не.
— Моля ви, спестете ни лъжите! Уж търсите наслади, а все се озъртате наоколо. Но ако се приближите до леглото ми, ще си помисля, че искате да се озовем в него заедно.
— Не страдате от липса на самочувствие. Или се лъжа?
— Струва ми се, че ви познавам по-добре, отколкото вие самата се познавате. Този факт ми дава известно предимство.
Аманда тъкмо щеше да протестира след това изречение, но той вече се бе оттеглил към вратата, където още веднъж спря.
— Ричард ще дойде да ви вземе и ще ви доведе в библиотеката. Освен това ще трябва да ви запозная и с личния си прислужник Касиди. Икономката ми Маргарет ще ви донесе всичко, което ви липсва. Оттук нататък ще трябва да се оправяте сама и аз съм любопитен да узная къде ще реши да надзърне моята прекрасна шпионка!
— Със сигурност не близо до вас — извика тя след него. — В края на краищата аз не искам да…
— Да бъдете заловена? — допълни той наслаждавайки се на ситуацията. — Но вие сте в шах!
— В никакъв случай няма да се дам!
— О, не! Ще се предадете! Вярвайте ми! — с тези думи той се обърна и напусна стаята.
ГЛАВА ОСМА
Колкото по-дълго време Аманда разглеждаше стаята, толкова по-неспокойна ставаше. Къщата й бе харесала от пръв поглед. Изгледът към реката я радваше също толкова, колкото и усещането за свобода. Но все още не можеше да разбере защо е така, тъй като бе дошла тук поради особени, фалшиви причини и се бе посветила на опасна игра с противник, който в никакъв случай не бе за подценяване. Въпреки това възприемаше раздялата с баща си като спасение.
На тоалетната масичка в гардеробната беше поставено всичко необходимо за измиване, така че Аманда бързо свърши тоалета си. Несъзнателно погледът й се отправи към ключалката на междинната врата. Там действително имаше ключ. След кратко колебание тя натисна бравата и с решителни стъпки влезе в съседната стая.
Тя имаше същия изглед към огромната поляна, която се спускаше към реката, пристанището и складовете. Леглото на Ерик беше по-голямо от нейното и бе от тъмно дърво. Но стаята не изглеждаше мрачна, напротив — тя беше приветлива и елегантна. Малкото мебели бяха изключително скъпи. Същото важеше и за сребърните свещници на камината и за художествено изработените стъклени лампи, които вечер вероятно разпръскваха прекрасна светлина. Не можеше да се сбърка, че това е стаята на Ерик, тъй като мирисът, който тя преди малко бе усетила, сега се носеше из въздуха. Завладяващо и запомнящо се ухание. Какъвто всъщност бе и самият Ерик.
Изведнъж страните на Аманда поруменяха от срам и смут и тя просто не можа да се измъкне от стаята толкова бързо, колкото й се искаше. Причината, че е пожелала да се поогледа малко, вече й се струваше несъстоятелна и тя въздъхна с облекчение, когато отново се намери в собствената си стая. Баща й беше пълен глупак! Какво всъщност искаше от Кемерън? В днешно време всеки човек се замисляше сериозно за бъдещето си. Тя знаеше, разбира се, че Ерик симпатизира на печатаря от Бостън и че се среща редовно с посетителите в кръчмата „Релайг“. От друга страна полковник Вашингтон, който бе критикувал събитията в Бостън, тъй като нападението бе извършено над собствеността на други хора, този човек също бе избран за делегат на Континенталния конгрес. А съвсем наскоро лорд Феърфакс, в чиято лоялност към короната не можеше да има никакво съмнение, бе обявил Вашингтон за най-великия мъж, с когото кралят можел само да се гордее. Съвременният живот наистина бе станал страхотна бъркотия и никой не можеше да оценява нещата само с черно и бяло.
На това място в разсъжденията си Аманда се замисли дали пък не може да оправдае в себе си поведението на лорд Кемерън. Но тя не искаше да допусне това, пък и се надяваше да се случи така, че повече да не се видят. Тя напусна стаята и се отправи към библиотеката. Но по средата на стълбата изведнъж застина. На най-долното стъпало стоеше негър, висок точно колкото лорд Кемерън. Аманда си пое дълбоко дъх, а човекът се поклони.
— Добър вечер, лейди Стърлинг. Казвам се Касиди. Аз съм личният прислужник на лорд Кемерън. Сега ще ви заведа при него, а иначе ако имате нужда от нещо, само ми кажете.
Аманда успя да се измъкне бързо от вцепенението си и, възвърнала предишното си достойнство, измина останалата част от стълбата и тръгна след Касиди през голямата зала. Двамата стигнаха до една двойна врата.
— Лейди Стърлинг, лорд Кемерън — обяви Касиди, след като отвори крилата и учтиво отстъпи встрани.
Аманда влезе в разкошна стая, където я очакваше Ерик, подпрян на мраморна камина. И тук подът бе застлан с персийски килими. На отсрещната страна в нишата на прозореца бяха направени малки седалчици, така че от тях човек можеше да се любува на прекрасния изглед към простиращия се отпред залив. Пред едно пищно резбовано канапе сребърна количка с принадлежности за чай очакваше гостите.