— Не те принуждавам да променяш политическите си възгледи.
— Дори и ако стана ваша съпруга?
— Да. Можеш да следваш убежденията си до момента, в който те не застрашат гърба ми.
Аманда пое дълбоко въздух и въздъхна. Как можеше да приеме подобно обещание, след като имаше да изпълнява точно противоположната задача и затова и бе изпратена тук? Тя дълго съзерцава ръцете на Ерик, които все още държаха нейните и си каза, че всъщност нищо не знае за този мъж. Но въпреки това усети непреодолимо влечение към него. Пожела милувките му страстно като някоя безсрамница. Истинска дъщеря на майка си.
Изглежда, че лицето й изведнъж се помрачи, защото Ерик я загледа, бърчейки чело.
— Какво има?
— Нищо, нищо! — викна тя, скочи паникьосана и тръсна силно глава. — Не мога да се омъжа за вас. Ние стоим на двата полюса. Просто е невъзможно. Ако трябва да си тръгна…
Ерик също скокна и се опитваше да разгадае по лицето й бързата смяна в настроението на Аманда.
— Да си тръгнеш? О, не! Нямам никакво желание да те отстъпя на лорд Хейстингс! Това би било страхотна глупост!
Но Аманда само се извърна мълчаливо и хукна през глава към стаята си. Междувременно там бяха донесените куфарите, но още никой не ги бе разопаковал. В камината гореше огън и въпреки отворените прозорци вътре беше приятно топло. Аманда стоя дълго до прозореца и гледа навън в нощта. Постепенно спокойствието й започна да се възвръща. Да, тук тя се чувстваше сигурна. Ерик Кемерън се държеше предизвикателно и даже нахално, но нямаше причина да се страхува от него. Той не беше човек, който налага волята си и с това подтиска другите. При него тя се чувстваше приютена на сигурно място. Въпреки всичко.
Аманда се съблече бързо, хвърли дрехите си в безпорядък на земята и се сгуши в мекото легло. Заспа и не усети как Даниел влезе в стаята, за да я повика за вечеря.
Не чу и как по-късно през нощта Ерик отвори междинната врата и влезе в стаята й. Той се вгледа в нежното й и така наранимо лице, огряно от жарта в камината. Студена ярост се надигна в гърдите му, припомняйки си за Найджъл Стърлинг и ужасната сцена, на която стана свидетел вчера вечерта. Още от първата секунда това гордо момиче го бе впечатлило и той се усещаше привлечен от него. Но след тая случка желанието му беше преди всичко да я закриля. Любовта на Аманда към родината показваше на какви силни чувства е способна тя и ако един ден го обикнеше, той с удоволствие би жертвал живота си заради нея. С мечтателна усмивка Ерик се обърна и се прибра в стаята си. В последните дни животът му се бе променил смайващо.
Когато на другата сутрин Аманда влезе в трапезарията, Ерик го нямаше никакъв. Тъмнооката, къдрокоса, със свежи бузи прислужница на име Маргарет съобщи, че в момента лорд Кемерън оглежда мъжете, които са се явили като доброволци за похода. След обилната закуска Аманда реши на собствена глава малко да се поразтъпче и да разгледа имението. Излезе от къщата през задния вход и тръгна по пътя, минаващ покрай стопанските постройки. От всичко страни я поздравяваха изключително любезно, а тя им отвръщаше с леко кимване. От откъслечните френски думи, долитащи до слуха й, тя заключи, че по-голямата част от работници са акадци. Сигурно Даниел щеше да бъде щастлива да разговаря с тия хора на майчиния си език.
Тъкмо си го бе помислила, и забеляза Даниел, потънала в разговор с висок бял човек. Без дълго да му мисли, Аманда се скри зад една стена, откъдето можеше спокойно да наблюдава мъжа. Беше много висок и хубав. Тъмната му коса живо контрастираше с изразителните му светли очи. Фините черти на лицето му подхождаха повече на човек на умствения труд, но работното облекло и големите ботуши противоречаха на това впечатление. Не прилича на ковач, мислеше си Аманда, опитвайки се да отгатне с какво се занимава този човек.
— Лейди Стърлинг!
Аманда се обърна уплашена. Точно зад нея бе застанал Касиди.
— Здравей, Касиди! — поздрави го тя и вътрешно се ядоса, че я бяха заловили да шпионира.
Но лицето на Касиди не издаваше никакви чувства.
— Пристигна лорд Дънмор, за да види доброволците на Кемерън. Придружават го баща ви и лорд Хейстингс.
— Тогава да се връщаме — рече Аманда и се запъти обратно към къщата. Касиди я последва мълчаливо. — Лорд Кемерън върна ли се вече?
— Да. Господата ви очакват в дневната.
— Благодаря.
Тя зави покрай ъгъла и видя множество палатки. Десетки мъже ги разпъваха по поляната, а долу до реката един капитан даваше заповеди. Хората седяха на земята, чистеха оръжието си или просто бъбреха един с друг. По груба сметка бяха някъде около петдесетина и всички бяха облечени в кожени дрехи, което на запад от Вирджиния беше нещо съвсем обичайно. Аманда забави крачка и изчака Касиди.