— Кои са тези хора? Не са от редовната войска, нали?
— Не. Тези мъже са дошли по лична уговорка с лорд Кемерън. Това са фермери, арендатори и занаятчии. Повечето се казват Кемерън.
— Ах, така ли?
— Да, по някакъв начин те са свързани помежду си с роднинска връзка, тъй като с течение на годините семейството се е разраснало неимоверно.
— О, да, разбира се — измърмори Аманда разсеяно. Току-що се беше измъкнала от баща си, и той идваше да я отведе! Без да каже повече нито дума, тя забърза към къщата, прекоси голямата зала и влезе в дневната.
— Здравей, моя мила Аманда! — баща й я прегърна демонстративно и я целуна по бузите.
Ако можеше, Аманда би се разкрещяла и би се защитавала, но тя успя да се овладее, изплъзна се елегантно и се обърна към лорд Дънмор, за да го поздрави.
Губернаторът се поклони учтиво над ръката й.
— Изобщо не вярвах, че Ерик ще може да събере толкова много въоръжени мъже! Чудесно! Но трябваше да дойда, за да се уверя сам.
— Ще дойдат още толкова, Джон. Мисля, че до края на, тази седмица ще съберем достатъчно. След това вече ще можем да потеглим.
— Добре, Ерик. Леви е вече на път и ние ще се явим точно навреме, за да сложим ред веднъж завинаги — рече губернаторът.
Аманда погледна към Ерик, тъй като си помисли, че той едва ли споделя този възглед. Но Ерик заобиколи темата.
— Струва ми се, че е време да се преместим на масата, джентълмени. Лейди Аманда, заповядайте! — предложи й ръка той.
За съжаление в този момент Аманда стоеше съвсем близо до лорд Хейстингс, който, естествено, не пропусна да се възползва от удобната ситуация. Сияещ, той целуна ръката й, след което й натрапи своята, като гледаше искрящите й очи.
— Ще позволите ли, милейди?
— Но… разбира се — промърмори тя и въздъхна облекчено, когато най-после успя да се измъкне от придружителя си и да седне на стола.
Трапезарията се простираше почти по цялата дължина на къщата. Около огромната маса спокойно можеха да насядат поне двадесет човека, но днес бе сервирано само за петима. Най-различни оръжия украсяваха стените, а над камината се виждаше семейният герб. И тук в нишите до прозорците имаше малки пейчици, така че преди или след храна там можеше да се седне на сладки приказки.
Аманда забеляза проницателния поглед на лорд Дънмор и веднага се изчерви. Попита как се чувства жена му, за да прикрие смущението си.
— Много е добре, благодаря.
— Изобщо не знаех, че е била болна — сбърчи чело Ерик.
— Съвсем не е болна, а очаква в скоро време още един малък жител на Вирджиния — обясни губернаторът.
— Тогава да пием за това! — Ерик вдигна чашата си и всички останали го последваха, подкрепяйки неговите благопожелания.
След това Касиди и Том сервираха първите ястия. Малко по-късно Дънмор и Ерик вече бяха потънали в бурно обсъждане на военната стратегия. В някои точки Ерик беше на по-различно мнение от губернатора.
— Аз и по-рано съм се бил с индианците. Те в никакъв случай не са страхливци. Още не са се научили да се бият в редици, но иначе са самоотвержени воини и умеят да използват особеностите на терена и тъмнината. Не трябва да се отнасяме към тях като към диваци.
Аманда изтръпна, защото мисълта, че Ерик действително може да стане жертва на чайените, изведнъж й се видя ужасяваща. Лорд Хастингс забеляза как Аманда изведнъж стана по-бледа.
— Джентълмени, страхувам се, че нашите разговори не се отразяват добре на лейди Аманда.
— Така ли? — Ерик погледна към нея развеселен. — Извинявайте, скъпа!
Аманда стана от стола и се усмихна:
— Моля господата да ме извинят, но глътка чист въздух би ми подействала добре.
Всички се надигнаха учтиво от местата си, но преди някой да успее да каже каквото и да е, тя вече беше напуснала стаята. Изтича бързо на верандата и пое дълбоко въздух.
— Лейди Аманда!
С учудване тя установи, че старият лорд Хейстингс я бе последвал. И докато той пристъпваше тромаво към нея, тя си придаде спокоен вид, подготвяйки се за зла игра, и направи няколко крачки назад.
Много загрижен, той хвана ръката й:
— Не сте ли добре? — попита Хейстингс.
— Не, не. Извинете, че така напуснах, но…
— Не, напротив. Аз се извинявам, че така ви развълнувахме! Но си мисля, че вие, моя мила, вече трябва да свиквате с мисълта, че младият Кемерън може и да не се върне жив оттам.
— О, аз съм убедена, че Ерик ще се върне. Той е опитен и освен това твърде предпазлив.
— Въпреки това. Ако приемем, че нещо може да му се случи, искам да ви предупредя, че аз съм готов винаги да ви закрилям. Знам, че вече съм стар, но въпреки това изпитвам към вас истински, дълбоки чувства. Вече говорих с баща ви и изразих намерението си ако нещо стане с Кемерън, аз да поискам ръката ви.