По някое време на Аманда й дойде твърде много. Тя си проби енергично път през струпалите се да ги поздравят и се измъкна от една странична врата навън в гробището. Отмаляла се подпря на стената със затворени очи. Но чу зад гърба си стъпки, обърна се и видя Вашингтон, който я бе последвал.
Сивосините му очи я гледаха с нежност.
— Добре ли сте, лейди Кемерън?
Кемерън. Нямаше как, трябваше да свикне с новото име. Тя отвори уста, за да отговори, но не можа да издаде никакъв звук и само кимна с глава. Той й се усмихна ободряващо:
— Ако някога с нещо мога да ви помогна, не се колебайте и ми се обадете. О, ето го и щастливият съпруг! Желая ви дълъг живот и много щастие. Нека само да се помолим да има мир!
— Да, да се помолим.
Над главите им шумоляха листата на дърветата, тримата се погледнаха в очите и за миг почувстваха, че са здраво свързани един с друг. Но веднага след това магията изчезна, тъй като Дамиен най-после бе открил братовчедката си.
Той кимна, сияещ от щастие, към Вашингтон, след което прегърна Аманда:
— Сърдечни благопожелания, лейди Кемерън!
— Дамиен! Къде беше? Никъде не те зърнах.
— Естествено, че бях в църквата! Не можех да изпусна това удоволствие! — С тези думи той я повдигна и завъртя няколко пъти във въздуха. — Хванете жена си, лорд Кемерън! — извика той и остави Аманда в ръцете на Ерик, така че тя трябваше да го обгърне целия, за да не падне. Пълната с любов усмивка на Ерик я стопли и тя също му се усмихна от сърце.
Оттук нататък всичко последва в точно определен ред, но едва ли някой можеше да го възстанови в подробности. Някой бе предложил да отидат в къщата на Ерик и предложението бе прието с пълно съгласие. Ерик понесе жена си на ръце, докато придружителите подмятаха шегички подире им. Следобедът мина за Аманда като в мъгла, тъй като за да успокои нервността си, тя често посягаше към чашата с вино. Беше приела, че празненството ще тече още дълго, до късно през нощта и безкрайно се учуди, когато Ерик застана пред нея и отново я вдигна на ръце.
— Какво има? — попита тя паникьосано.
— Отиваме си у дома.
— У дома?
— Да, в Кемерън Хол.
— Но… — опита се да протестира тя, но после утихна. Дългото пътуване означаваше отсрочка! Тя сама, напълно съзнателно, се бе предала на бунтовник, а може би и на самия дявол, а сега тръпнеше какво ще стане с нея.
С духовита реч Ерик се бе сбогувал с гостите, чиито смехове се чуваха и навън на улицата. Той настани грижовно Аманда в колата и после се качи до нея. Даниел щеше да ги последва в друга кола. Конете потеглиха и Аманда затвори очи изтощена, но Ерик се приближи до нея и тя отново панически ги отвори. Той обаче не се помръдна повече. Само я наблюдаваше в полумрака.
— Ще пътуваме дълго и понеже ти доста пийна, най-добре ще е да поспиш.
— Дамите не се напиват! — поправи го тя.
— И, разбира се, не ругаят. Но от Дамиен разбрах, че всеки коняр би се изчервил от срам, ако те чуеше.
След това изречение обаче Аманда бе тази, която се изчерви. После отново затвори очи. Ерик я прегърна усмихнат, притегли я към себе си и положи главата й в скута си. Когато тя понечи да протестира, той само нежно я погали по косата.
— Поспи малко, мила!
Тя се събуди, когато вече бяха спрели, Ерик я бе взел и я носеше нагоре по стълбата. Тя отвори очи страшно уплашена. Разбра, че са пристигнали! Мярнаха й се отново портретите на предците и след това се видя потънала в голямото легло.
— Ще ти изпратя Даниел. Сигурно вече е пристигнала.
Ерик излезе от стаята и Аманда се надигна. Едва тогава забеляза димящата вана пред камината. Скочи и започна да крачи неспокойно из стаята. Сънят я бе ободрил, но беше изчезнала и омаята на алкохола. Когато вратата се отвори и Даниел влезе, Аманда се хвърли на врата й с вика: „Не мога!“
— Разбира се, че можете! — противопостави й се Даниел енергично и я върна обратно. След това разкопча многобройните копчета по роклята й и я измъкна нагоре през раменете.
— Задушавам се! — извика Аманда.
— Това е от корсета! — Даниел измъкна ризата през главата й и отпусна вървите, но и тази операция не помогна. Трябваше да накара Аманда да седне на леглото и да изхлузи чорапите и обувките й. — А сега бързо във ваната, за да не умрете! — изкомандва Даниел.
Треперещата Аманда влезе във водата, която силно ухаеше на рози. Със затворени очи тя хвана ръце, но тъй като треперенето не спираше, Даниел й подаде малка чашка.
— Бренди.
— Благодаря на Бога! — Аманда изля съдържанието в гърлото си и поиска втора чаша. Даниел се подчини. Секунди по-късно и втората чаша бе празна. Колкото повече Аманда се замисляше над положението си, толкова повече страхът се качваше в гърлото й. Тя нямаше никакво желание да се предаде така лесно. Сигурно Ерик щеше да прояви разбиране, че тя още не е дозряла за тази страна на брака. Аманда бързо се изкъпа и след това се изсуши. Въпреки запаления огън нощта бе студена, така че леко потреперваше, когато Даниел й навлече копринената нощница.