— Bonsoir, ma petite! — рече Даниел и нежно целуна Аманда по бузата.
Още не бе успяла да затвори плътно вратата зад себе си, когато Ерик влезе през междинната врата. Вероятно и той се беше къпал, защото косата му бе влажна. Носеше кадифен халат, леко отворен на гърдите му.
Аманда впери очи в тъмните косми, които се подаваха през отвора на гърдите и преглътна. След това съвсем бавно заотстъпва назад към прозореца, шептейки:
— Ерик…
— Да? — Той я последва бавно, гледайки я настойчиво в очите.
— Аз, аз не мога!
— Така ли? Какво не можеш? — попита я той с учтива усмивка.
— Аз… — Тя сведе поглед и едва сега забеляза, че през прозрачната й нощница се виждат зърната на гърдите й и триъгълника между бедрата й. Погледна го уплашена, желаейки по-скоро да се скрие някъде. После поклати глава. — Ерик… моля те! Бъди джентълмен и ме разбери…
— Не! — Той я приближаваше все повече. — За това вече си говорихме вчера и мисля, че се споразумяхме. И ти не можеш да се откажеш!
— Така е, но разбери ме, моля ти се! Аз изобщо не те познавам…
— Затова пък утре сутринта ще знаеш много повече за мен, мила моя! — След тези думи той я хвана за ръката и я притисна така силно до себе си, че тя почувства мускулестото му тяло под халата. Усещаше и възбудения му член, който напираше през тънката й нощница. Видя и блясъка в очите му, преди той да изрече току до устните й:
— Можеш, мила! Не се страхувай, можеш!
В същото време той я взе в ръцете и я понесе към леглото.
— А сега край с притесненията! — изръмжа той, хвърляйки я върху меките възглавници. Тя размаха ръце встрани, но той само леко се засмя и малко по-късно я притисна с тялото си към леглото.
ГЛАВА ДЕВЕТА
На Аманда й се стори, че лети из облаците. Виждаше всичко наоколо в лека мъгла. Въпреки това обаче усещаше бриза, който повяваше през прозореца и караше светлинките на свещите да потрепват. Усещаше и тежестта на мъжкото тяло и топлината му, струяща през кадифения халат. Тя протегна ръце към Ерик, за да го възпре, но пипна косматите му гърди и разбра, че е ужасно възбуждащо да докосва тъмните косъмчета и да усеща как мърдат мускулите му под кожата. В този момент Ерик се засмя.
— Не ми се присмивай! — ядоса се тя на безпомощността си. Като за утеха той я целуна по челото и спусна устните си надолу към устните й, докато усети, че страстта й расте с всяка измината секунда.
— Прощавай, мила, не ти се присмивам!
— Нищо няма да ти простя! — възпротиви се тя. На светлината на свещите очите му грееха така прелъстително, че тя извърна поглед. Не стига всичко друго, ами трябва и да го гледа толкова отблизо.
— Вярвам ти на всяка дума, соколчето ми! Но в момента си само едно малко, беззащитно врабче.
— Врабче! — Тя се надигна със стон, но всичките й усилия отиваха напразно. Тежкото му тяло не й даваше много свобода на движенията. Тя напипа силните му мускули и разбра, че опитите й да се измъкне са безсмислени.
Разтрепери се от безпомощност, поиска да каже нещо, но той запуши устата й с целувка. Езикът му проникна навътре и сякаш докосна самата й душа. Толкова възбуждащо бавно и така навътре, че треперенето й прерасна в треска.
По едно време той все пак я пусна, отдръпна се назад и я загледа в тъмнината. Пръстите му я галеха нежно по устните.
— Още ли се страхуваш от мен?
— Не.
— Ще видиш, че нищо лошо няма да ти направя. Само ще ги докажа какво прекрасно нещо е любовта.
— Но не тази вечер! Това граничи с насилието. Никога не бих ти простила — каза тя с нарастваща паника. При това мушна юмрук между телата им, за да го отдалечи от себе си. След това събра сили и сложи коляно между краката му.
Отначало тя съвсем не схвана какво се бе случило. Виждаше само лицето му, изкривено от болка. Това продължи няколко мига, след това забеляза, че той я беше пуснал. С всичка сила тя се хвърли настрани, опитвайки се да се изтърколи от леглото, но чу как защипаната й нощница се разпра. Ерик веднага се хвърли пак отгоре й.
— Дали пък не си вещица!
— Не! — изшептя тя, без точно да знае дали му противоречи или пък се съпротивлява на тепърва случващото се. Тя събра нощницата на топка пред себе си, виждайки го как заплашително се изправя над нея. Трепереше неудържимо. Разбра най-после, че му е причинила болка. — Не исках да те заболи.