С едната си ръка той я държеше в това унизително положение, а с другата нежно я погали по челото и бузите.
— Толкова хубава, а така коварна! Но вече всичко свърши. По-добре сама си признай лъжите, любов моя!
Но когато погледите им се срещнаха, гореща вълна разтърси и двамата. Любовта им винаги е била безумно страстна. Сълзи капеха от очите й, но не, тя не можеше да се предаде. Какво чувстваше сега — любов или омраза? Тя поклати глава и се усмихна с последни сили.
— Никога, милорд!
В този момент се чуха стъпки и малко след това се появи млад войник, който зяпна при вида на Аманда.
— Най-после я спипахме! Тази „Ваше Височество“ е предала на британците кораба и всичките ни тайни!
— Да — повтори Ерик. — Най-после я спипахме!
И той отблъсна Аманда от себе си, проклинайки тихо под носа си.
Аманда се олюля, но намери сили да се вземе в ръце и застана гордо изпъчена пред тях. Колко странно, мислеше си тя, морето отвъд бе тихо и спокойно и подводните му движения оставаха незабележими за кораба, където пък бушуваше чудовищна буря.
Младият мъж свирна тихо през зъби.
— Няма какво да се чудим, че така лесно й се удава да завърти главите на нашите мъже — измърмори той.
На Ерик му докривя от тази забележка. Аманда изглеждаше по-хубава от всякога. Тя се притисна към стената на каютата, явно нямайки никакво намерение да се предава. Гърдите й се повдигаха при всяко вдишване, а бледата й кожа блестеше като мрамор. Беше облечена в зелена рокля от коприна с корсаж от златен брокат. Върху голите й шия и рамене падаха рижите й къдрици. Под тях зелените й очи гледаха студено и отсъстващо. Ерик с удоволствие би измъкнал иглите от подредената й фризура, за да види свободното падане на непокорните й коси. Беше непоносимо да я държи толкова близо до себе си — хладна и недосегаема. По дяволите, очите й не му даваха мира! Даже и сега.
— Да, наистина не е трудно да се изпадне в нейна зависимост! — промърмори той.
— Ще я обесим ли? — попита войникът. — Изобщо бесим ли жени, генерале?
Тръпки на вледеняващ страх полазиха Аманда и тя преглътна надигащите се сълзи. Във въображението си тя дори чу биенето на барабаните. Смърт чрез обесване беше обичайното наказание за предателите. Тя даже усети грубата примка около врата си. Дънмор беше предвидил такъв край за Ерик, ако някога му се удадеше да го плени. Но Ерик сякаш не обръщаше внимание на подобни закани. Какво ли бе принудило Ерик да се отдаде изцяло на една безнадеждна кауза? Въодушевен от нещо, той бе изоставил в Англия наследените си имоти и бе заложил не само името и титлата си, но даже и живота си в името на бунта. Тя също бе рискувала и сега й се струваше, че вече е проиграла всичко, което някога е притежавала.
Младият войник продължаваше да гледа втренчено Аманда.
— Милорд, може би вие ще разрешите да се бесят и жени?
— Да, така е — кимна Ерик иронично. — Бих могъл да разреша. В края на краищата тя е моя жена.
Младият човек имаше нужда от време, за да се съвземе от изненадата.
— Кажете на Даниел да поеме курс към Кемерън Хол и наредете да отнесат тялото на лейтенанта тук! Всички убити британци да бъдат изхвърлени в морето, а нашите ще отнесем у дома.
И той отново се обърна към Аманда:
— Ние двамата ще се разберем по-късно.
Ерик се поклони леко и напусна каютата, последван от младия човек.
Аманда се дръпна назад трепереща. Тя и Ерик бяха дълго време разделени, но сега войната отново ги събра и забушува сякаш из душите им. В каютата влязоха двама мъже и повлякоха навън тялото на шотландеца. Отмаляла, Аманда се отпусна с въздишка на койката и се загледа навън към приближаващия бряг.
Кемерън Хол се показа иззад хълмовете бял и привлекателен. Елегантният дом на Ерик изглеждаше така мирен, сякаш никога над него не е надвисвала страховитата опасност. Вероятно Робърт си е спазил думата и е било възможно пожарът да бъде загасен за кратко време. Никъде по къщата и по съседните постройки не се забелязваха следи от пламъци. Само складовете близо до пристанището бяха напълно унищожени, но те не бяха вече чак толкова важни. В момента за Аманда значение имаше само къщата. Понякога тя си мислеше, че всъщност обича този дом много по-силно от Ерик. Изпаднала в беда някога, тук тя бе намерила спасение и през изминалите бурни месеци често влизаше в галерията с потретите на предците и разглеждаше лицата на жените, за чийто дом сега се грижеше. Какъв ли живот, са водили те в тази къща?
Изведнъж хлад пролази по гърба й. Със сигурност Ерик не би желал тя да висне обесена, но какво ли друго наказание щеше да й измисли? Може би трябва да обещае, че никога няма да напуска дома си и че повече няма да се меси във военните дела? Чу командите за акостиране. Затвори очи и си представи как мъжете на палубата прибират платната на „Лейди Джейн“. След това чу как се спусна стълбичката и как моряците с радостни възгласи се спуснаха към брега.