Нежно разтвори краката й, но когато се намести между тях, тя уплашено отвори очи. Но още преди да каже и една дума, той плъзна ръцете си под нея и нежно повдигна задничето й. Първо устните, а след това и езикът му потънаха в тъмния триъгълник, а Аманда вплете пръсти и косите му.
Объркана, тя се извърна встрани и извика:
— Не!
— Ще стане, моя мила! — промърмори той, близвайки меката й плът. Тя не можеше да мръдне от тежестта на широките му рамене, пък и той не искаше още веднъж да предаде завоюваните позиции.
Хвана заровените в косата му ръце и се опита да достигне най-чувственото място в триъгълника. Силен вик и дълбок стон показаха, че е достигнал целта си. Отначало тя се извиваше под него, мъчейки се да избяга, но колкото по-дълго продължаваше неговата игра с езика, толкова повече тялото на Аманда сякаш търсеше неговите ласки. Той усети горещата влага и чу тихите й стонове. Бедрата й започваха да се движат все по-ритмично, докато изведнъж тялото й се вцепени. Тя извика силно, сякаш най-после се освобождаваше от някакво вътрешно напрежение, което я разтърси на вълни.
Ерик не изгуби нито миг. Изправи се между разтворените й бедра.
— Искаш ли да спра? — позаинтересува се той.
Тя лежеше неподвижно и сякаш не го чуваше. Той се наведе над нея.
— Аманда, сега мога ли да те любя?
Устните й се помръднаха незабележимо, но едва когато той я погали нежно по гърдите, се чу нейното измъчено „Да.“ Зелените й очи му отправиха уплашен поглед, но после тя затвори очи и го прегърна.
Ерик напрегна мускули и стисна зъби, за да добие отново необходимата твърдост. Искаше да бъде много нежен и затова напредваше бавно, докато най-после достигна девствената й ципа. Но въпреки цялата подготовка в момента на пробива тя нададе силен вик, който той се опита да заглуши с нежна целувка. Аманда несъзнателно заби дълбоко нокти в раменете му, а главата й се отметна назад на възглавницата. Той продължи да прониква бавно в нея, докато тя го пое напълно. През цялото време не спираше да шепне мили думи в ухото й. Трудно му се удаваше да удържи страстта си и да се движи нежно, бавно и ритмично, но желаеше на всяка цена отново да върне възбудата й.
Не спираше да гали лицето и гърдите й, а когато понечи да я целуне по устните, тя ги разтвори без съпротива и с лек стон. Като светкавица го прониза усещането, че тя колебливо започва да следва ритмичните му движения, като все по-смело се притискаше към него. Последва бурна прегръдка, при която той я завладя напълно. Подтисканите досега страсти избухнаха и той заблъска с такава сила, че буквално експлодира в нея и после няколко минути не можа да се успокои.
Ерик бе дал толкова много от себе си в тази първа нощ, че едва след известно време успя да се свести, сякаш събуждайки се от дълбок сън. Първо усети, че пот се стича по гърдите му. Едва след това видя Аманда, която лежеше под него със затворени очи и без да помръдва, само леко потреперваше. Той я целуна нежно по челото и излезе от нея. Отдръпна се, за да се полюбува на голото й тяло на светлината на бавно гаснещия огън. Погали я нежно по бузата. Аманда отвори очи, но после веднага го отблъсна със стон.
Разтревожен, той я придърпа към себе си.
— Какво има?
Тя скри лице в гърдите му и прошепна дрезгаво:
— Не може да бъде! Какво направи с мен?
— Не те разбирам, любов моя, не съм направил нищо по-различно от това, което щяха на направят с теб Тейритън или пък Хейстингс с двойната гуша.
— Нямам предвид това.
— Тогава какво? Постарах се да не ти причинявам голяма болка. Имах усещането, че ти харесва.
— О! — простена тя и се хвърли обратно в леглото.
Но Ерик отново я притисна в прегръдките си. Опрял лице в нейното, той я погледна право в очите.
— Хайде, кажи какво има!
Аманда затвори очи. Лицето й издаваше мъка.
— Само точно определени жени се държат по начина, по който се държах и аз.
Ерик почти не разбра шепота й.
— Кой ти каза тази глупост? — извика той така, че тя отвори очи.
— Така е. Ти би трябвало да си възмутен от поведението ми.
— Първо, не е така, мила моя, и второ, не съм възмутен, а възхитен от теб. Ти си така прелестно възбуждаща и страстна! Възмутен съм по-скоро от факта, че трябваше така бързо да изляза от теб.