Огромните й очи го гледаха с болка, и той съвсем сериозно се запита кой ли й ги наговорил тези глупости и й е внушил страха. Прегърна я закрилящо и прошепна в ухото й:
— Кажи ми, кой ти е казал всичко това?
— Не мога — отвърна тя тихо, но този път не се отдръпна, а се сви до гърдите му. Той вдъхна омайния мирис на косите й и се закле да я закриля до края на живота си от всички злини на този свят.
Нежно прокара пръсти по косата й.
— Няма да настоявам повече. Един ден, когато ми имаш доверие, знам, че ще ми кажеш всичко — и след кратко колебание допълни: — Ти си много по-прекрасна, отколкото аз смеех да си мечтая. Не ти ли обещах, че ще бъде чудесно? — Той я погали по ухото и когато тя леко потрепери, той се засмя. — Кажи, че беше чудесно.
— Не бива да искаш от мен това!
— Тогава ще трябва още веднъж да ти покажа какво значи наслада! — съобщи й той и бързо се намери отново отгоре й. Очите й се разшириха от страх. Но още в следващия момент тя се усмихна и той я целуна. После я люби още веднъж и двамата отново изпитаха екстаза.
Съвсем изтощена, тя се отпусна в ръцете му и когато той вече си мислеше, че е заспала, тихо прошепна:
— Ерик…
— Да, моя мила?
— Да, мисля че… наистина беше чудесно!
Усмихнат, той затвори очи и заспа най-дълбокия сън в живота си.
В следващите няколко дни Аманда опозна Ерик като чувствителен, пълен с енергия и ненаситен мъж, който всеки миг й поднасяше изненади и освен това знаеше как да се наслаждава на живота. Тя вече не можеше да си спомни защо преди това го беше отхвърляла. Сутрин, когато се събуждаше, почти винаги установяваше, че той вече е станал и тренира със своите войници. Обличаше се старателно, но още преди да е слязла надолу по стълбата, той я пресрещаше и я прегръщаше усмихнат. Без да обръща внимание на протестите й, я връщаше обратно в стаята и секунди по-късно вече я беше съблякъл.
Двамата успяха да посетят всички негови земи и така Аманда се запозна с много фермери, градинари и търговци от околността. Навсякъде ги посрещаха сърдечно, но липсващият чай и ръчно тъканите платове показваха, че живеят в размирно време. Иначе разговорите се въртяха около земята и свързаните с нея проблеми. И разбира се, говореше се за състезателни коне, чието отглеждане беше страст за джентълмените от Тайдуотър.
Един следобед Ерик и Аманда се разхождаха по голямата поляна надолу към гробището, където той й показваше къде почиват роднините му и за първи път спомена за някаква леля, която се омъжила за индианец от племето на памунките. Предния ден в имението на Кларк Аманда се бе запознала с нейния синеок и русокос наследник. За да избягнат голямата горещина, те се спуснаха до брега на реката и навлязоха в редичка гора, откъдето още можеха да се чуят виковете на трениращите войници. С непозната досега страст Ерик се хвърли безмълвно върху Аманда и смъкна толкова бързо дрехите й, че тя не можа да схване какво се случва. След това я люби върху огряната от слънце трева сянката на храстите. Почти се беше стъмнило, когато се прибраха в къщата.
Тази вечер за първи път се скараха, въпреки че уж нищо не се беше променило. Малко преди това бе пристигнал Дамиен, който по поръчение на Ерик трябваше да командва един от отрядите. Аманда го посрещна изключително сърдечно. Младежът беше радостен, че получава задача от Ерик и възбуден започна да съобщава новини от Уилямсбърг. Там Патрик Хенри и Едмънд Пендлетън се бяха срещнали с Вашингтон и заедно бяха отпътували за Континенталния конгрес във Филаделфия. Шушукало се, че там нямало да се размине без опасни речи.
Ерик се беше облегнал на камината и пълнеше лулата си, докато Дамиен продължаваше да разказва.
— Мисля, че сме пред повратен момент. За бъдеще ще трябва да се озъртаме дали след нас не върви някой и не носи заповед за арестуване.
— Шепа войници не биха могли да арестуват цяло събрание — отбеляза Ерик.
— Всичко зависи от това дали органите на реда са на страната на короната или на страната на патриотите.
— Стига, Дамиен! — прекъсна го Аманда. — Държиш предателски речи.
— Манди, моля те! Не говори глупости! Волята на народа е решаваща. — Дамиен се наведе развълнуван напред. — Любопитен съм да узная какво ще постигнем на Запад. Ако успеем да усмирим чайените, може би ще успеем да сключим споразумение, което ще е много важно занапред. По брега има струпано много френско оръжие…
— Дамиен! — ядоса се Аманда и се обърна възмутена към мъжа си. — Ерик, затвори му устата!
Ерик вдигна учуден вежди.
— Но, Аманда, аз не бих могъл да му забраня да мисли!