— Можеш! В края на краищата той ти е подчинен! Настоявам този разговор за оръжия и война да спре на минутата!
— Това е моят дом, както знаеш — припомни й Ерик. — При цялото си уважение към теб не мога да сторя това, което искаш.
Аманда скочи ядосана и избяга от стаята. При това така тръшна вратата след себе си, че всеки в къщата разбра, че се случва нещо необичайно. Когато по-късно Даниел се качи да я вика за вечеря, Аманда отказа и пожела вана, която да й бъде донесена в гардеробната.
Тя току-що бе затворила вратата и се беше отпуснала в топлата вода, когато в стаята връхлетя ядосаният и сърдито гледащ Ерик. Аманда искаше отново да започне да ругае, но се овладя и не го направи.
— Заключената врата означава, че искам да остана сама — просъска тя.
— Ако не се лъжа, ние сме женени! Не можеш да ми попречиш да влизам, когато си искам в стаите на собствената си къща.
Той се приближи до нея така заплашително, че Аманда изскочи изплашено от водата.
— Ерик, не се приближавай към мен! Аз…
Без да обръща внимание на копринената си риза, той я хвана с ръка и я вдигна нагоре така мокра, както си беше. Аманда размаха крака като диво зверче, а като видя святкащите му очи, започна и да барабани с юмручета по гърдите му.
— Не! — изпъшка тя, когато той я метна на леглото и веднага след това се озова отгоре й. — Ще те разкъсам на парченца!
— Само опитай, съкровище, само опитай!
— О! — изпъшка тя гневно. — Ти си глупак! Тези речи са опасни за Дамиен, а и за теб също! Не искам да ви гледам на бесилката!
Той обхвана лицето й с две ръце и я погледна настойчиво в очите.
— Не искам политиката да влиза в леглото ми! — обясни й той сериозно.
— Знаеш, че политическите ми възгледи са по-различни от твоите и освен това ми обеща, че няма да ме принуждаваш да ти се подчинявам в това отношение.
— Изобщо нямам намерение да променям възгледите ти, просто искам да се разберем веднъж завинаги, че тия неща няма да бъдат обсъждани в леглото ни! И още — няма да ти позволя заради разминаваме в мненията да ми тръшкаш вратите. Разбра ли?
— Не! — просъска тя през стиснати зъби.
Ерик изглеждаше така заплашителен, че Аманда си помисли, че може всеки момент да я удари.
— Остави ме!
— Няма да стане! — Той хвана китките й в желязна хватка. Аманда продължаваше да се дърпа и да рита с крака. Устните му тръгнаха по познатите пътеки на лицето и гърдите й, като от време на време той я поглеждаше изпитателно.
Аманда не искаше да издаде мислите си и затова продължаваше да се съпротивлява, но Ерик най-после достигна устните й и я целуна дълго и горещо: Ръцете му шареха по тялото й, проникваха навсякъде, където можеше и мамеха към сладката игра. Най-накрая тя не издържа и му се отдаде доброволно. Коляното му се промъкна между бедрата й, тя изстена сладостно и вече отдавна бе забравила всякаква съпротива. Яростта я бе направила по-чувствена и възбудима от друг път и целувките му по шията и гърдите й събуждаха у нея невероятна страст. Ерик трескаво разкопча панталона си и невъздържано се втурна към меката й плът. За кратко време той достигна до върха. Аманда не разбра толкова бързо какво се бе случило, но инстинктивно усети, че не е както обикновено. Тя прошепна, че го мрази, но в същото време обви ръце около врата му и простена от удоволствие, когато сладостната вълна заля тялото й. Засега враждата бе пропъдена, но това не означаваше, че е отстранена завинаги.
Ерик изтри сълзите от лицето й и едва тогава тя разбра, че е плакала. Ерик се изправи бързо.
— Заболя ли те? — попита той загрижен.
Аманда разтърси глава, но не погледна Ерик в лицето.
— Аманда!
— Не, не! Не си ми причинил болка.
— Добре. Тогава ела да слезем долу — каза й той и се извърна, за да сложи в ред дрехите си. — Обещавам ти, че повече няма да разговаряме за оръжие. Ще внимавам за Дамиен, обещавам ти.
— Но измъквате оръжието, нали — прошепна тя.
— Моля?
— Нищо, съвсем нищо.
— Тогава тръгвай!
— Аз… не мога — каза тя. — Всички в къщата чуха как блъснах вратата.
С прелестна, съзаклятническа усмивка той прегърна Аманда.
— Не искам да кажа, че трябва да слезеш долу, за да искаш прошка. По-добре запази гордостта си както винаги и се усмихни!
Тя се опита да му се изплъзне.
— Сигурно вечерята вече е съвсем изстинала.
— Хайде, обличай се или аз ще те облека.
Аманда се обърна, но Ерик я последва, заплашвайки да осъществи заканата си и тогава тя реши, че няма смисъл да се съпротивлява повече. Той действително й помогна при обличането и даже старателно среса къдриците й.
— Знаеш ли, че си прелестна, любов моя? И освен това си и смела. Ти си наистина достойна стопанка на тази къща и ще си останеш такава, даже и ако мен действително ме обесят.