Аманда спря, тъй като въпреки спора им тези мисли я поласкаха. Пред вратата на трапезарията, където Том и Касиди ги очакваха с безразлични физиономии, Ерик се наведе над Аманда и нещо й прошепна, тя се засмя, изобщо двамата демонстрираха най-весело настроение, такова, както се очаква от младоженците. След вечеря Аманда каза, че се чувства уморена и помоли мъжете да не й се сърдят и продължат разговорите си без нея. На сбогуване тя притисна силно към себе си Дамиен, тъй като беше много загрижена за него.
— Прости ми! — прошепна Дамиен с искрено съжаление. — Но се страхувам, че ти и аз сме от различни страни на барикадата.
Никога досега Аманда не бе виждала Дамиен така сериозен, като възрастен човек. Без да каже нито дума повече, Аманда си тръгна. Не се сбогува и с мъжа си, тъй като навсякъде имаше нежелани свидетели.
Дълго време тя лежа с отворени очи и обмисляше ситуацията, докато неусетно заспа. Събуди се от горещи целувки по гърба. В полусън остави ръцете му да се плъзгат по нея, но когато изведнъж горещото му, възбудено тяло я затисна с цялата си тежест, тя поиска да му се изплъзне, ала силните му ръце й попречиха.
— Спокойно, Аманда, до сутринта все ще свършим.
В следващия миг той я притисна силно към себе си и покри шията и раменете й с целувки. Докато ръцете му галеха гърдите й, членът му проникна в нея. Аманда бе въодушевена и покорена от нежността му и прогони мислите си за бъдещите самотни нощи.
— Обаче аз няма да се предам при…
— Само не спирай! — допълни я той. Всъщност тези думи вече нямаха никакво значение, тъй като тя вече се бе предала. Но при всички случаи неговите трескаво прошепнати любовни слова и тихите въздишки от удоволствие събудиха у нея съмнението, че поражението може да означава и победа.
Когато Аманда се събуди на другата утрин, Ерик стоеше до прозореца, облечен с кожени дрехи и високи ботуши. Още сънена, Аманда го погледна с неразбиране, но после си припомни думите му. Ерик усети погледа й, обърна се и седна до нея на леглото. Гледаше я с нескрито възхищение, докато пръстите му се заравяха в косите й.
— Колко е трудно да те напусна! Бих изпратил хора да съобщят на Дънмор, че не искам да рискувам главата си, тъй като душата ми вече е във вериги!
При тези думи Аманда се изчерви и усети как палците му погалиха лицето й. Тя също би го помолила да не я напуска. Поне не сега, когато объркването в душата й е така безгранично. Тя го бе мразила, бе се страхувала от него, но също така и имаше нужда от присъствието му. Какво беше това? Нима любов? През изминалите дни тя не го беше изпускала от поглед. Виждаше елегантните движения на силното му тяло, харесваше светлата му усмивка, вече познаваше всяка гънка на тялото му. Беше сигурна, че той я желае, но постепенно и тя започна да изпитва същото. Поиска й се да го докосне и затова нежно положи дланта си върху прясно избръснатата му буза. Този жест вече дойде твърде много. Без да разбира какво точно върши, тя отхвърли одеялото, седна и го целуна, така че той разбра, че ще й липсва и че тя ще се моли за него.
След неизвестно дълго време устните им най-после се разделиха от продължителната целувка. Ерик хвана ръката й я целуна по дланта.
— Да се надявам ли, че няма да си особено разочарована, ако чайените не ми вземат скалпа? Въпреки тази нощ?
Аманда кимна, тъй като не можа да произнесе нито дума. Любовта й към Робърт й донесе само разочарования. Собственият й баща също я беше предал.
— Пази се, мила моя! Бъди внимателна! — предупреди я той.
— Бог да те закриля, Ерик — прошепна тя.
— Искам да зная как се чувстваш след внезапното си решение? Действително ли ме мислиш за по-добър от лорд Хейстингс с двойната брадичка? — попита Ерик съвсем близо до нейните устни.
— Аз… аз съм приятно изненадана — каза тихо тя. — А ти? — Тя повдигна мигли и го погледна право в очите.
— Пожелах те още от първия миг, в който те видях — устните му нежно галеха нейните. — Моля те, Аманда, не бъди мой противник! Това е всичко, което искам от теб. Не предавай доверието ми в теб! — С тези думи той се изправи и излезе бързо навън.
Аманда скочи светкавично от леглото, хвърли се към шкафа и трескаво зарови там, докато най-после откри халата си от бяло кадифе. Облече го и хукна след Ерик. В началото на стълбата стоеше Том и чакаше с обичайната чаша.
— Може ли аз? — попита Аманда, взе таблата и изтича към вратата, без да изчака отговора.
Ерик вече се бе метнал на големия си черен жребец, а след него беше подреден отрядът му в дълга редица. Аманда се спусна с развети коси към мъжа си. Офицерите я видяха и спряха командите си.