Той се мяташе в леглото си, а мислите му бродеха твърде далеч, някъде из Тайдуотър и на конгреса във Филаделфия. Как ли се чувства сега Аманда? Дали щеше да иде на сватбата на Тейритън и неговата дукеса? Изведнъж сърцебиенето му се усили. Може би пък тя вече да очаква дете! Но мислите му отново скочиха към Тейритън. Дали пък и той не лежи буден и не си спомня за Аманда? Във всеки случай не можеше да си мисли за нея така, както Ерик, защото никога не я беше притежавал, не я беше докосвал истински и никога истински не я бе обичал. Горчива усмивка заигра в ъгълчето на устните му. Неговата любов й бе дала опасно оръжие и той трябваше да внимава да не би някой ден тя да го използва срещу него. Ерик не спираше да си представя очите й, гърдите с розовите зърна, прекрасната й бяла кожа и изведнъж го обзе лудо желание да се върне при нея час по-скоро.
Но този му копнеж не можеше да се осъществи така бързо. На следващата сутрин започна строежът на новото укрепление. След като привършиха с работата, потеглиха в северна посока и след нова среща с чайените се присъединиха към отряда, останал под ръководството на лорд Дънмор. Тогава обаче губернаторът нареди да се тръгне обратно и това накара мъжете открито да възнегодуват, тъй като всички бяха на мнение, че проблемът трябва да бъде решен окончателно и веднъж завинаги. Ерик усещаше, че генерал Леви е на тяхна страна, но като командир и жител на Вирджиния той не биваше да изпуска из очи по-голямата цел. Той помоли Ерик да го придружи на връщане. Ерик се съгласи, въпреки че ако зависеше от него, би хукнал през глава към дома.
В това време Аманда се разхождаше из малката горичка край реката, спомняше си за следобеда, прекаран там с Ерик, и си мислеше, че не би трябвало да бъде недоволна от живота. От онзи ден бяха минали месеци. Лятото си беше отишло и вече беше ноември. Откакто Ерик бе заминал, всяко нейно желание се изпълняваше, още преди да го изрече. Тя лесно свикна с положението си на господарка в новия дом, тъй като той доста приличаше на Стърлинг Хол. Само дето в началото Том я беше погледнал недоверчиво, когато тя се опита да разгледа книгите. Но Аманда подходи хитро и похвали старанието му. Но постепенно тя започна да му дава съвети къде какво би могло да се спести, така че да има всичко, но без разточителства. Обаче от Даниел разбра, че малката Маргарет разпространявала слуха, че новата стопанка се грижела за имението, защото се надявала да го наследи. След известно размишление Аманда реши да не вдига голям шум и да подмине мълчаливо тия думи.
Веднъж една от кобилите раждаше много трудно. Аманда веднага отиде в обора и там се запозна с мъжа, с когото по-рано бе видяла да разговаря Даниел. Той се казваше Жак Бисе и както бе и предположила Аманда, бе акадец. Занимаваше се с животните и земеделската работа в Кемерън Хол. Том беше икономът, а Касиди — личният прислужник на Ерик. Жак не бе особено радостен от появата на Аманда, но все пак я поздрави учтиво. Аманда се осведоми на френски докъде е стигнал с израждането. След това му обясни, че се бави, защото той все още не е успял да завърти жребчето в необходимото положение.
— Може би аз ще имам по-голям успех, сър, тъй като ръцете ми са по-малки от вашите.
Без да каже нито дума, той застана пред нея и й препречи пътя.
— Mais non, лейди Кемерън! Това действително не е…
— Оставете ме, мосю Бисе! — усмихна му се тя. — И в Стърлинг Хол отглеждахме състезателни коне и тъй като баща ми рядко се грижеше за тях, правех го аз. — Тя млъкна, чувайки се да говори така и мина покрай Жак Бисе. След няколко опита наистина й се удаде да завърти жребчето, а след няколко напрегнати часа успя да го изроди.
После двамата наблюдаваха радостни как новото същество се опитва да се изправи на тънките си крачка. Тогава Аманда забеляза, че Жак я гледа с по-голямо доверие от преди. Този мъж действително я впечатли и тя реши да разбере какво толкова са си бъбрили с Даниел. Дали пък не са влюбени един в друг?
Тази мисъл не я напусна и вечерта, докато се къпеше, тя започна да подпитва Даниел. Но за нейна изненада вярната й спътница реагира остро.
— Но, Даниел! Той има прекрасни очи! Огромни зелени очи и дълги, тъмни мигли! А и останалото не е за пренебрегване. Наистина мъж, за когото е удоволствие да се омъжиш!
— Оставете това, ma petite! Невъзможно е!
— Но, Даниел…
— Той е мой брат!
Няколко секунди Аманда стоя безмълвна.
— Но, но… нали брат ти е мъртъв — заекна тя.