— И аз си мислех същото — отвърна Даниел, докато нервно изсушаваше Аманда — Едва тук разбрах, че е още жив.
— Това трябва да го…
— Нищо не трябва, Аманда! Моля ви, да запазите тайната — и когато Аманда я погледна с неразбиране, тя коленичи до ваната и рече — Моля ви!
— Добре, Даниел. Нали той не е извършил нищо лошо?
— Не бих могла да се закълна. Но това трябва да си остане тайна. През всичките тия години и той самият не е знаел кой е.
— Моля?
— Бил е полумъртъв. Лорд Кемерън го е намерил и прибрал. Не могъл да си спомни какво се е случило преди това.
— До момента, в който те е видял?
— Oui. Но това задължително трябва да си остане наша тайна. Нарекъл се е Жак Бисе и така ще си и остане. Повече и при най-добро желание не бих могла да ви кажа.
— Знаеш, че можеш да ми имаш доверие, Даниел — увери я Аманда. Но в себе си реши да открие истината.
Аманда стоеше в горичката край реката и си припомняше всичко това. Но сякаш по-силен бе споменът какво направи с нея тук Ерик. Изчерви се, въпреки че бе сама. Разбра, че Ерик действително й липсва и че ден и нощ го чака да се върне. Май беше на път да се влюби в съпруга си. Усети, че това ще се случи още като разбра, че сватбата на Тейритън не я вълнува така силно както преди. Тя отиде, но наблюдава церемонията хладно и спокойно. Съвсем нищо не трепна в душата й, когато отиде да го поздрави, а той я целуна по бузата. Аманда мразеше да бъде влюбена, тъй като това я правеше безпомощна и ранима. Но вече беше твърде късно.
Потънала в размисли, Аманда не разбра колко време е минало, докато е стояла така. Изведнъж стана неспокойна. Беше научила, че генерал Леви и Ерик вече са потеглили към дома, а още в самото начало бе получила и писмо от Ерик. Според Пиер пък губернаторът вече се бил прибрал в Уилямсбърг. Аманда се изправи и хукна към къщата, където нетърпеливо потърси Том.
— Моля, съобщете на Пиер, че имам нужда от колата, тъй като искам още тази вечер да отпътувам за Уилямсбърг. Надявам се там да науча нещо повече за моя съпруг — съобщи тя сияеща. — Къде е Даниел?
— В помещението за пране. Веднага ще ви я изпратя — Изглежда, че Том не бе въодушевен от намеренията на Аманда, но тя отметна коси назад и се направи, че не забелязва. Чрез женитбата си бе осигурила свобода на действията и нямаше никакво желание сега да я изгубва. — Благодаря ви — усмихна му се тя и изтича на горния етаж, за да си приготви багажа. Винаги се радваше, когато й предстоеше нещо ново, беше готова за всякакви внезапни разходки, още повече ако те бяха свързани и с обикаляне по магазините.
Даниел обаче също не бе въодушевена от предложението й.
— Там ще срещнете баща си — предупреди я тя със загрижен тон.
Студен страх пролази към сърцето на Аманда. Баща й все още държеше Дамиен в ръцете си и поради тази причина и Аманда бе негова.
— Мразя го! — просъска тя, но въпреки това нареди на Даниел да приготви куфара. Прислужницата изпълни всичко послушно и извика Том, за да отнесе куфара към колата.
— Какво ново в града? — попита Аманда, след като видя, че Матилда е излязла от първоначалното си вцепенение.
— О, много неща. Мъжете се върнаха от Континенталния конгрес. В бъдеще британските стоки стриктно ще бъдат бойкотирани и ще се образуват комитети, които ще следят за изпълнението на тези решения. Ще бъде отказано даже участието в надбягването с коне в Дъмфрис. Можете ли да си представите?
Аманда естествено не можеше да си го представи, но не искаше да се издаде пред домакинята си и затова само попита:
— А докъде ще доведе всичко това?
— Казват, че губернаторът бил извън себе си от гняв. Нищо чудно, при неговия шотландски темперамент. Но тъй като парламентът трябва да работи до идната пролет, засега той си мълчи. Може би подозира, че населението няма да издържи повече така и че ще се стигне до гражданска война.
— Знаете ли нещо ново за лорд Кемерън?
— Знам само, че повече не бива да се страхувате. Сраженията там са приключили. Както разбрах, бил се е много храбро. Тръгнал е заедно с генерал Леви и би трябвало скоро да се върне. Най-късно по Коледа ще си е тук.
Малко по-късно, когато Аманда си легна в огромното легло на Ерик, Коледа й се видя необозримо далеч. Но изведнъж седна в леглото, тъй като усети, че я обзема тиха ярост. Защо Ерик не й бе съобщил всичко това? Куриерите й бяха много по-добре информиране от нея самата. Аманда не можа дълго да заспи. Каква ли беше причината — ядът или мъката, че не са заедно?
Първото нещо, което чу на следваща сутрин, беше гласът на лейди Жьонвиев. В първия момент мисълта, че тази жена някога е била любовница на Ерик, раздразни Аманда, но после успя да се овладее и излезе навън.