— Успях… няколкостотин… добри френски пушки, които купих от Делауер…
Някой друг каза нещо и след това Дамиен продължи да говори за цените. Аманда все повече наостряше уши, а лицето й пламна от напрежение.
— Отлично. Като се стъмни, ще ги скрием в стария склад на Джонсбъро. Областта не е населена, тъй че няма защо да се страхуваме да ни хванат и изпратят в Англия.
Аманда едва се сдържаше да не извика Дамиен. Непременно трябваше да го предупреди, че Дънмор вече го подозира. Може би тогава най-после ще се откаже от тия опасни игри. Аманда се изправи.
— Трябва да си тръгвам, Жьонвиев! Надявам се, че ще ме извиниш — Аманда се промъкна бързо, разбутвайки тълпата, а навън си пое дълбоко въздух.
Дамиен я беше последвал.
— Аманда… — започна той неуверено.
— Ти си идиот!
— Това важи за теб, Аманда! — Той бе извън себе си. — В момента всички се въоръжават…
— Но те все още не са обвинени в предателство!
— Предателство ли е, когато човек се подготвя за самозащита?
— Те са по следите ти, Дамиен!
— Кой? — Той отстъпи назад уплашен.
Аманда млъкна, тъй като Жьонвиев ги беше догонила.
— Чудесни приятели! Оставяте ме сама с плебеите!
— О, не, Жьонвиев! — Дамиен се поклони, целувайки й ръка за извинение.
Заедно изминаха краткото разстояние до дома на Аманда. Там тя закле Дамиен с поглед отново да се върне при нея, но вечерта вече се беше спуснала и той изчезна в тъмнината.
Аманда отиде в библиотека уж да си почине, но спокойствието бе отлетяло. Ходеше напред-назад из стаята и се чудеше що да стори. Изведнъж погледът й попадна на ботаническата книга, която Ерик бе заел на Дамиен през лятото. Измъкна я от полицата и я отвори. Малко листче се измъкна от книгата и падна в краката й. Първоначално странните знаци по него не й говореха нищо, но после изведнъж се досети какво е това. Бяха отбелязани запасите от пари, муниции и оръжие.
Аманда се отпусна трепереща в най-близкия стол. Ето го първото доказателство за нейната правота. Ерик беше предател и вероятно е далеч по-забъркан в тези черни дела, отколкото тя можеше да си представи. Затвори книгата, върна я обратно на мястото й, но взе листчето. Замислена се качи на горния етаж и там го скри на дъното на кутията си за бижута.
Два дена по-късно, докато четеше вестник, най-неочаквано и без предупреждение се появи баща й. От вестника тя бе разбрала, че Дънмор е радостен от факта, че е разпуснал парламента. Пратениците във Филаделфия се бяха завърнали, обзети от желание за бързи действия. Оставаше надеждата, че с течение на времето пламенните им мисли ще поизстинат и революционното им поведение ще се поукроти, преди отново да се съберат. Аманда беше на мнение, че който се е подписал под онези решения, би могъл да бъде арестуван заради предателство. Но като се сетеше за положението в града, разбираше, че лоялните към короната вече са в реална опасност. Но ако родината можеше да изпрати тук войска…
Точно в този миг силният глас на баща й прекъсна тези размишления. Тя скочи, за да го посрещне, но не можа да направи и две стъпки, тъй като той просто влетя в гостната.
— Излезте! Искам да говоря насаме с дъщеря си! — заповяда той на Даниел, която тичаше след него, за да съобщи за пристигането му.
Вратата се затвори зад прислужницата и Стърлинг вече нямаше нужда да се държи прилично. Аманда се поклони на баща си, но в погледа й се четеше недоверие.
— Добро утро. Ако искате да говорите със съпруга ми, така наречения предател, ще трябва да ви разочаровам. Още не се е върнал от патриотичния си поход — каза тя, усмихвайки се сладко. — Какво да ви предложа — чай или нещо по-силно? И кому трябва да благодаря за посещението ви?
— На Дамиен Розуел — изсъска Стърлинг и метна със замах шапката си върху канапето. След това се приближи до камината и доволно потърка ръце, виждайки как Аманда пребледня. — Е, най-после ще ти натрия нослето!
Аманда погледна баща си твърде хладно.
— Няма да посмеете да заповядате арестуването му точно в този момент! Възможно е да се стигне и до въстание, ако той бъде изпратен в Англия на съд…
— Никой няма да гъкне, ако Дамиен изчезне внезапно някоя нощ. Или ти не мислиш така?
— Дънмор няма да позволи това!
— Грешиш, дете мое! Откакто Пейтън Рандолф се кандидатира за новите избори, Дънмор е станал прекалено нервен. Кой в тази ужасна бъркотия ще разбере, пък и ще се захване да защитава някакъв си неизвестен младеж? — Стърлинг се втренчи в Аманда и усмивката в очите му изчезна. — Освен това аз сам бих могъл да се заема с това. Няма да е първото убийство, което съм извършил и ще убивам дотогава, докато тази дейност ми осигурява благоразположението на краля!