Тази победа беше особено необходима за повдигане на патриотичния дух. Британците наближаваха Ню Йорк, а Вашингтон вече почти не разполагаше с войници, с които да им се противопостави. Заселниците си имаха работа с една от най-силните армии на света. Нима Ерик не виждаше този факт? В края на краищата британците щяха да победят и да го обесят. А също така и Джордж Вашингтон, Патрик Хенри, двамата Адамс, Хенкюк и всички останали шутове!
Вратата се отвори и Аманда подскочи. Ерик беше изпратил Фредерик, за да я вземе. Преди време Ерик бе спасил живота на този печатар от Бостън и сега двамата бяха неразделни.
— Къде е Ерик? — попита Аманда.
— Заповядано ми е да ви ескортирам до дома ви, милейди.
— Да ме ескортирате?
— Да, милейди. Няма нужда да се страхувате от нас. — Той млъкна за момент — Даже и като шпионка.
— Фредерик, аз…
Той я погледна с тъжни очи:
— О, милейди, как можахте да сторите всичко това? Още повече, че става дума за Кемерън Хол?!
— Аз съм невинна, Фредерик! — отвърна Аманда загрижено.
— Да, но…
— Нямам никакви доказателства.
— За мен е достатъчна думата ви, милейди.
— Благодаря ви. — Аманда с мъка подтисна сълзите на вълнението.
Когато излязоха на палубата, мъжете там, които още се занимаваха с разчистването, млъкнаха. Те не бяха моряци на военна служба, а пъстра дружина от доброволци за гражданска защита. Тези, които идваха от западните части на страната, се познаваха лесно по кожените дрехи с ресни, а ветераните от Седемгодишната война още носеха старите си сини униформи. Аманда познаваше някои от тези хора. Опита се да се държи и изправена да премине край тях въпреки псувните. Но напрежението се разпръсна от само себе си, когато един от мъжете спонтанно започна да се подсвирква стара шотландска мелодия, а другите един след друг се занавеждаха в поклон за поздрав. Аманда напусна кораба напълно объркана. Качи се на файтон, който бе дошъл на кея специално, за да я вземе. На мястото на кочияша стоеше Пиер, но той не се обърна ни веднъж към Аманда. На кораба старият капитан изстреля салют за сбогом.
Аманда погледна недоумяващо към Фредерик, който също се бе качил във файтона:
— Нищо не разбирам…
— Всеки дължи уважение на победения враг.
— Но те би трябвало да ме мразят.
— Някои със сигурност ви мразят, но други изпитват респект пред човек, който е работил според собствените си разбирания. Но, разбира се, всеки, който ви познава, би желал да сте на страната на съпруга си.
— Но аз не мога да изменя на сърцето си!
— Това никой не може, милейди — добави Фредерик и замълча, докато файтонът потегли.
Аманда дръпна завеските и се загледа в свежите поляни, издигащи се към дома й. Внушителната сграда с множество високи прозорци и широка веранда сякаш владееше цялата местност. Аманда се беше влюбила в тази къща от пръв поглед. Най-много я беше впечатлила стълбата от старателно полиран махагон и галерията с портрети на предците.
Колата спря и Пиер отвори вратичката, като видимо избягваше погледа на Аманда. Даже и да беше му изкрещяла, че е невинна, той едва ли щеше да й повярва, тъй като я беше видял как излиза с Робърт. Тя се извърна бързо и хукна нагоре по стълбите така устремно, че Фредерик едва успяваше да я стигне.
— След малко ще пристигне лорд Кемерън, милейди.
Аманда кимна мълчаливо. У нея отново се възродиха мислите за бягство. Но знаеше, че едва ли ще успее. Много от хората наоколо й вярваха, някои дори я обичаха, но все пак Ерик бе техният господар и въпросът, който ги вълнуваше, бе собствената им свобода, а не съдбата на Аманда.
— Благодаря, Фредерик — каза тя и продължи задъхано по стълбите.
Фредерик я следваше мълчаливо. Докато преминаваше през галерията с портретите, облечена в опръсканата с кръв и вмирисана на пушек рокля, тя имаше чувството, че от рамките я стрелкат обвинителни погледи. Тя искаше да се защити, но знаеше, че няма смисъл. Знаеше, че е загубена. Дали Ерик ще свали портрета й?
Фредерик затвори след нея вратата на спалнята и Аманда остана съвсем сама. Стенание се изтръгна от гърдите й. Беше невъзможно тук, където всичко напомняше единствено за добрите стари времена, тя да стои и да чака Ерик. Помнеше добре какво презрение изпитваше към този мъж в началото. Но неговата решимост и силната му воля свършиха своето. Ерик я искаше толкова много! Да, това беше някога, а днес…