— Съпругът ми ще ви убие! — каза Аманда с леденостуден глас.
— Означава ли това, че си обърнала гръб на родината си и си преминала към врага?
— Не съм променила възгледите си!
— Но трябва да го докажеш! Иначе Дамиен няма да доживее до утре! Заклевам ти се! Ще се погрижа по някакъв начин заканата ми да бъде изпълнена. Само не си прави илюзии, че ще се откажа, детето ми. Лондон ще задуши бунта още в зародиш!
Аманда наблюдаваше мълчаливо баща си. Вярваше му, защото знаеше, че той може да изпрати Дамиен в Англия.
— Не се приближавайте! — предупреди го тя, като видя, че тръгва към нея.
— Докажи лоялността си и ми дай поне една малка следа — каза той.
Страх обви сърцето на Аманда. Трескаво се мъчеше да измисли нещо. Изведнъж се сети за кафенето и разговорите там и реши, че така може да спаси Дамиен, без да навреди на други.
— Знам за едно скривалище на оръжие — рече тя, а очите на Стърлинг светнаха от напрежение.
— И къде е то?
— Долу… до реката. Старият склад на Джонсбъро.
Стърлинг грабна шапката си.
— Ако ми казваш истината, да знаеш, че сама си правиш най-хубавия коледен подарък, детето ми! Довиждане.
Дълго след като той бе излязъл, Аманда седя на канапето като препарирана. Чувстваше се зле. Усещаше, че така не помага на родината си, а напротив — предава патриотите, предава Ерик.
По някое време се надигна и отпи голяма глътка бренди. После обърна още една чашка и усети как питието се спуска надолу в краката й.
През нощта спа неспокойно. В съня й я преследваха лицата на младите мъже от кафенето. Виждаше се обградена от тях, после те се дръпнаха и образуваха коридор, по който към нея идваше Ерик. Сивите му очи я гледаха втренчено. Протегна ръка към нея. Но тя започна да пищи и да се дърпа назад.
— Тихо, любов моя! — Но това действително беше Ерик, който се бе навел над нея. — Така ли ще ме посрещнеш! Аз протягам към теб ръка, изпълнен с желание, а ти се дърпаш, сякаш съм чудовище.
Постепенно Аманда дойде на себе си, излезе от съня си и се успокои.
— Ерик!
Тя погали лицето му. Сигурно се беше къпал, тъй като косата му бе мокра. Успокоена, че всичко е било само сън, тя го притегли към себе си и се наслади на дългата му, страстна целувка. Но по едно време се сети, че му се бе ядосала и леко го отблъсна от себе си.
— Защо не ми писа?
— Нямах време.
— Тревожех се.
— Наистина ли? — В слабата светлина от камината тя видя учудено вдигнатите му вежди. След това той отново се нахвърли отгоре й, жадно търсейки устните й. — Прости ми! — прошепна той дрезгаво. — Не мога повече да чакам!
Ръцете му я обгърнаха цялата. Тя чу скъсването на някакъв плат. След това усещаше само горещото му тяло върху себе си. Ръцете, зъбите, устните му се плъзгаха по гладката й кожа, галеха, целуваха, хапеха, докато неговата горещина възпламени и нея. Тя му даваше гърдите си, ръцете й ровеха из косите му. Започна да стене диво и невъздържано, когато ръцете и езикът му най-после стигнаха до мястото между краката й.
После тя го отблъсна леко, докато той падна по гръб. Тя се качи върху него и започна да обсипва с целувки гърдите му. Той остави ръцете й да докосват леко като пеперуди бедрата му. Отначало той усещаше само докосването на косите й, които нежно гъделичкаха тялото му, но когато нежностите й се насочиха към неговата мъжественост, той усети, че не е на себе си от страст. По гърба му минаха тръпки на сладост. Той изстена и пое дълбоко дъх. След това обхвана заобленото й задниче и с един удар проникна в нея. Спряха за миг и очите им се втренчиха един в друг. После тялото на Аманда постепенно започна да се движи в ритъма, диктуван от неговия член. Най-хубавият момент все повече приближаваше.
Аманда се отпусна отгоре му и за няколко мига имаше чувството, че умира. Изтощена, тя лежеше върху тялото му, но съвсем скоро отново усети горещите му устни и ръцете му по себе си.
— Ерик — прошепна тя почти в безсъзнание, но когато отвори очи и видя лицето му, други мисли нахлуха в главата й. Може би точно в този момент баща й открива склада с оръжието. И този мъж, под чиито ласки примира, няма да се поколебае да сключи пръсти около врата й, ако разбере какво е направила. Тя прекара ръка по мокрите му гърди и усети как мускулите му се стягат при допира.
— Ерик…
С едно единствено движение той я обърна по гръб, зарови глава в шията й.
— Обичай ме! — извика той. — Не мисли за нищо друго и ме обичай! — Устните му отново потърсиха нейните, после погали страните й, захапа ушите й, докато тя простена. Устните му се спуснаха по вените на врата й, засмукаха жадно зърната на гърдите й, така че тя забрави наистина всичко около себе си. Аманда вече не се помнеше от страст, отлетяха всичките й страхове. Остави се на удоволствието и съвсем скоро достигна до нов връх в сладостта.