ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Наближаваше Коледа и напрежението в страната постепенно се уталожваше. В кръчмите продължаваха да държат речи на висок глас, но в същото време вдигаха тостове за новородената дъщеря на губернатора. В края на месеца падна първият сняг и Ерик реши да се прибират у дома. Аманда се зарадва на тази вест, защото Кемерън Хол бе започнал да й липсва.
В един слънчев ден, завити с дебели одеяла, те потеглиха през блестящия сняг към дома. В залата се бе събрала цялата прислуга, за да посрещне господарите с горещ пунш. Резултатът беше, че няколко часа по-късно Аманда седна на масата за вечеря със силно зачервени бузи. И когато вдигна очи и отправи на Ерик мила усмивка, изведнъж той осъзна, че обича жена си.
Никога не му се беше виждала по-хубава. Беше облечена в тъмнозелена кадифена рокля с дълбоко деколте, откриващо прекрасните й гърди. Ерик не пропусна да се възхити на прелестния контраст между бялата й кожа и тъмните рижи коси. Аманда опитваше от ястията, но междувременно умело флиртуваше с мъжа си, привличаше го с ведрата си усмивка, с погледите и изразителните движения на тъмните си мигли.
Ерик едва издържаше на едно място. По едно време остави приборите си и грабна Аманда, без да обръща внимание на слугите. Безмълвно я понесе към спалнята. Сложи я на леглото и коленичи, за да я отърве от кадифените й дрехи. В това време забеляза тъжния й поглед и осъзна, че въпреки всичко тя се бе омъжила за него против волята си. И все още той не бе чул от нея онези нежни слова, за които копнееше душата му.
Той поглади нежно гънката на челото й.
— Какво има?
Тя поклати глава и прелъстителното й ухание го обгърна целия. Той бавно разкопча корсажа й и смъкна роклята. Къдриците й се разпръснаха като пламъчета по голите рамене. Простенвайки от сласт, той зарови лице в гърдите й.
— Ти си магьосница, Аманда! — каза той и сам се учуди, че все още има сили за приказки. — Бих дал живота си за една твоя прегръдка! Аз съм твой, мила, твой завинаги!
Аманда изтръпна от думите му. Ласките все повече я възпламеняваха и тя се сгуши цялата в него, прегръщайки го страстно. Пуншът бе прогонил от главата й всички тъмни мисли. Сега тя се наслаждаваше единствено на любовта и в това опиянение също се закле на мъжа си във вечна вярност.
Ерик прокара пръст по страните й, после по устните.
— Моля те само за едно, Аманда, не ме шпионирай. Няма да мога да понеса такова предателство.
Преди тя да може да отвърне каквото и да е, той я привлече към себе си и бурната страст разпръсна мрака в душата й. Безцеремонно, и в същото време безкрайно нежно той я облада и с ритмични движения я водеше от един сладостен връх към друг, докато накрая и двамата изтощени потънаха в дълбок, спасителен сън.
Когато на другата сутрин Аманда отвори очи, Ерик вече бе станал. Той седеше до малката масичка, закусваше и разглеждаше вестник. Високите ботуши и дебелата връхна дреха на стола показваха, че се готви да излиза навън. В Кемерън Хол имаше традиция господарят лично да наобиколи работниците си и да ги покани на коледното празненство.
Ерик усети погледа на Аманда, обърна се към нея усмихнат, но очите му гледаха сериозно. Аманда се загърна в една завивка и се приближа към мъжа си откъм гърба му, за да погледне какво чете.
— Няколко от моряците на Дънмор са претършували стар склад на брега и са намерили струпано френско оръжие!
Аманда бе щастлива, че беше зад гърба му. Трепереща, тя се облегна на стола и в първия момент не можа да изрече нищо. Ерик все още не я подозираше в нищо.
— Добре, че никой не е убит или ранен — добави той, поклащайки глава. После стана от стола и я целуна по челото, без да влага много страст. — Трябва да тръгвам. Би било хубаво, ако утре сутринта ме придружиш.
Аманда кимна мълчаливо. Ерик й отпрати дълъг и изпитателен поглед.
— Или има нещо, което те спира?
— Аз… аз не разбирам какво искаш да кажеш? — отвърна тя и в гласа й се чувстваше несигурност.
— Питам само дали не си бременна.
— О! — Тя тръсна глава с облекчение и даже леко се изчерви. — Не, не!
Ерик я прегърна и започна да я целува с такава страст, че коленете й омекнаха, тя също започна да го желае и безсилно се отпусна на леглото. Но в същото време някой дискретно почука на вратата и те трябваше да се разделят, което им струваше доста голямо усилие.