На другата сутрин Аманда изпълни желанието на Ерик да го придружи. Яздиха през заснежените поля и зъзнеха от студения вятър откъм реката. Зимата идваше неумолимо и в това време беше хубаво да стоиш в кухнята, където винаги се събираха много хора и беше топло. Навсякъде ги приемаха сърдечно, а радостните викове на децата дълго продължаваха да кънтят в ушите им. Жак ги придружаваше навсякъде и Аманда усещаше как очите му с хубавите дълги мигли не се откъсваха от нея. „Той ме гледа по същия начин, както аз него“ — мислеше си Аманда. Но това не я дразнеше, напротив — даже й харесваше.
Най-после дойде Коледа. След черковната служба всички, дошли от близо и далеч, се събраха в Кемерън Хол. Къщата беше украсена с палмови листа, венци, панделки, свещи, във всяка камина грееше огън, а освен това беше нает малък оркестър, който свиреше популярни стари валсове. Аманда танцува с всички поред. Отначало с Том, после с малкия дебеличък готвач и накрая с плахия коняр. Ерик стоеше подпрян до камината и оттам наблюдаваше веселата навалица. Когато празничното настроение вече бе достигнало връхната си точка, на вратата се почука. Ерик даде знак на Касиди и Том, че сам ще отвори. Малко по-късно се чу боботещият глас на бащата на Аманда.
— Здравей, скъпа дъщеричке! — викна той, докато в залата влизаха придружителите му лорд Хейстингс, лорд Тейритън и съпругата му.
Музиката изведнъж секна и усмивките замръзнаха по лицата на присъстващите. Настана тишина.
— Добър ден, татко — поздрави Аманда студено, а ръцете й се разтрепериха. Угризения раздираха душата й, като се сети за скривалището и за това, че бе предала любимия си човек. О, Господи, защо лорд Стърлинг трябваше да дойде точно сега! Така си мислеше Аманда, когато усети студените му устни на бузата си. Том събра шапките и връхните дрехи в антрето, а Аманда покани гостите в салона, където бяха подредени ястията и напитките. През цялото време усещаше върху себе си замисления поглед на Ерик и се чудеше какво ли си мисли сега.
Вървейки зад гостите си, тя усети встрани странно движение и се обърна. Ужасена видя, че Ерик беше стиснал Жак за гърлото, а той отчаяно се бранеше. Въпреки всичко обаче Ерик успя да се усмихне.
— Върви напред, моя мила, аз идвам!
— Но, Ерик…
— Ако обичаш, погрижи се за гостите!
Аманда видя, че Даниел се приближи до Жак Бисе и започна да му говори нещо успокояващо. Объркана, тя се подчини на Ерик и затвори вратата зад себе си.
— Ан, вие трябва непременно да опитате от нашия пунш! И останалите, разбира се, също! — с тези думи тя взе сребърната кана и напълни чашите, където преди това сложи мъничко канела.
Ерик влезе в стаята. Беше съвсем спокоен, сякаш нищо не се бе случило.
— Добре дошли! — приветства той гостите и с подобаваща учтивост целуна ръка на Ан. Може би малко по-учтиво, отколкото на Аманда й се искаше. — Радвам се да се запозная с вас. За съжаление не можах да присъствам на сватбата ви, но всички казват, че било събитието на века! — Очите на Ерик блеснаха лукаво. — Имам ли право или са ме заблудили?
— О, така беше. — С тези думи Робърт се приближи до жена си и я прегърна през раменете. — Ние вече очакваме първото си дете.
— О, това е чудесно! — Аманда вдигна чаша. — Моите поздравления!
— Моите също! — присъедини се Ерик и настани младата жена удобно до камината.
Не мина много и Найджъл започна да разказва за някаква среща на избрани хора, която в момента се подготвяла.
— Съвсем скоро всеки от нас ще трябва категорично да реши дали е с краля, или с неговите врагове.
По начина, по който Ерик се размърда, Аманда разбра, че тези думи го засегнаха.
— Неотдавна се върнах от похода на Дънмор срещу индианците и бих желал да разбера защо се обръщате към мен с тия думи.
— Защото трябва да се опълчите срещу предателите! Вашата сила и влияние са в състояние да вразумят размирниците, а вие заставате на тяхна страна.
— Даже ги и подтиквате към действия! — добави Тейритън остро.
Всичко беше ясно — Ерик беше открито обвинен в предателство!
— Няма дълго да търпя подобни разговори! — намеси се енергично Аманда. — Това е моят дом, а днес е Коледа. Който не иска да се държи прилично, моля да напусне къщата! Тук не е кръчма! Разбрахте ли? Като мой баща вие сте добре дошъл по всяко време, но не и като скандалджия.
За няколко секунди настъпи пълна тишина.
— Аманда… — започна Стърлинг колебливо.
— Чухте какво каза жена ми — Ерик хвърли към Аманда благодарен поглед. — Коледният празник има дълга традиция в този дом. Искаме и тази година да празнуваме така, както винаги сме го правили. Лейди Ан, тази песен е бавна, подарете ми един танц!