Робърт сякаш само това чакаше. Той грабна ръката на Аманда и също я завъртя насред стаята.
— Женитбата ви се отразява добре, Аманда. Изглеждате по-хубава от всякога!
— Благодаря за комплимента и още веднъж моите благопожелания за бебето!
— А при вас как стоят нещата? Спите ли с вашия юнак?
— С най-голямо удоволствие — отвърна тя, усмихвайки се сладко.
— Лъжете! — просъска той и я притисна още по-здраво.
— Не бих могла да си представя по-добър любовник!
— Още не сте ми простили, но аз знам, че тайно продължавате да ме обичате. Ще дойде и нашето време!
— Така ли?
— Британските войски скоро ще бъдат тук и тогава вашият съпруг ще си има доста сериозни грижи!
Аманда щеше да му отвърна с хаплива забележка, но в това време се приближи баща й и я покани за следващия танц.
— Браво, детето ми! — прошепна Стърлинг. — Сведенията ти бяха точни.
— Значи вече сме квит — каза Аманда, която се чувстваше ужасно.
— И дума да не става! Ти ще продължаваш да правиш това, което аз ти заповядам!
— Не забелязваш ли, че времената се промениха, татко! Получават се заповеди за арест, които никой не изпълнява. Хората се отдръпват от фанатици като теб.
— Да се обзаложим ли, че и занапред ще ми служиш така, както досега? — ухили се той и без да пита за разрешението й, я тласна към лорд Хейстингс.
Аманда се опита да се усмихне учтиво, но не се получи, тъй като циничните думи на баща й все още звучаха в ушите й. Едва издържа нахалните пръсти на лорд Хастингс да се плъзгат по роклята й и веднага, щом музиката свърши, го пусна и излезе от стаята. На верандата взе шепа сняг и разтри страните си. Студът й подейства успокояващо. Свечеряваше се. Аманда си спомни с тъга за прекрасното начало на деня.
— Аманда.
Обърна се и с изненада видя, че мъжът й я беше последвал. Не изглеждаше да му е студено, въпреки че бе само по риза. Вятърът развяваше косите му. Той я приближи и прегърна.
— Какво става? Защо дойде баща ти?
— Нали е Коледа.
Той я погледна строго в очите. Аманда усети, че сега е моментът, в който тя можеше да го прегърне и да му признае всичко. Но страхът за братовчед й я спря. Тя облиза устните си. Какво наистина щеше да се случи, ако избухнеше война? Беше женена за мъж, който бе готов на всичко, само и само да наложи възгледите си. Дали би жертвал и нея? А какво щеше да направи самата тя? Не й беше лесно да си го признае, но тя го обичаше. И то още по-отчаяно, отколкото преди време си представяше.
— Мисля, че е дошъл само за да ме ядоса.
— А какво ще кажеш за Тейритън? — Ерик я притисна още по-силно. — Наблюдавах те, докато танцуваше с него.
— Няма нищо за казване. Неприятен ми е.
— Ей, Богу, вярвам ти!
Аманда се дръпна гневно назад.
— Всъщност ти никога не си ми казвала, че ме обичаш — припомни й той и отново я притегли към себе си.
— Той е женен мъж и освен това скоро ще става баща.
— И какво от това? Ти също си омъжена жена.
— Как смееш…
С дива ярост тя се отскубна от него и изтича обратно в къщата, където празненство вече бе към края си. Прислугата разтребваше и почистваше. Аманда се сбогува с гостите си, които искаха да стигнат до Уилямсбърг преди да се мръкне съвсем. По някое време се появи и Ерик и изпрати групата до вратата.
Аманда използва един удобен момент и тихичко се оттегли. Смени официалната си рокля с дебела фланелена нощница, седна пред огледалото и се зае да разплита прическата си. Малко по-късно в стаята влезе Ерик, който тази вечер беше пил повечко от обикновено. Отпусна се тежко на леглото и измъкна ризата си през глава.
— Защо още нямаме дете? — попита той, докато си изуваше ботушите.
Ръката на Аманда замръзна насред движението си.
— Нямам представа, това е Божа работа.
Ерик скочи нетърпеливо. Измъкна четката от ръката й, погледна я право в очите и рече:
— А може би ти му пречиш? Правиш ли нещо?
— Разбира се, че не — скочи тя ядосано. — Как можеш да ме подозираш в такова нещо? Откакто се оженихме, ти почти никога не си в къщи.
Изведнъж чертите на лицето му се смекчиха и той стана изключително нежен.
— Това означава ли, че преди да заспиш, си мечтаеш дукесата скоро да се помине?
— Как можа да си го помислиш? — ужасена извика тя и се дръпна назад, но той я хвана и натисна надолу към стола. Това докосване й дойде твърде много. Гореща страст премина през тялото й и тя наведе глава и я подпря в корема на Ерик. После нежно започна да го гали с език, разтвори панталона му и продължи надолу, докато най-после той не издържа, хвана я с ръце и я прегърна. Вдигна я нагоре и още в същия миг проникна в нея, така че вълните на екстаза тутакси я обляха. След като и Ерик изживя своята наслада, тя отблъсна тялото му от себе си и засрамена се сви настрани. Как можеше едновременно да го мрази и да копнее за ласките му?