— Аманда… — Ерик се опита да я издърпа обратно.
— Не!
— О, ще видиш! — противопостави й се той. После я целуна нежно по челото. — Може би след тази нощ ще ме разбереш по-добре. Отчаяно те желая и в същото се време се презирам заради слабостта си. Ярост, страст, любов и болка — всичко е оплетено в едно кълбо.
Аманда се сгуши до него и усети дъха му в косата си.
— Да можеше времето да спре така — въздъхна той. Аманда леко потрепери, затова той я прегърна още по-здраво и попита дали й е студено.
— Не — излъга тя и смени темата. — Какво всъщност се бе случило с Жак?
— Искаше да убие баща ти. Едва го спрях.
Аманда се изправи и невярваща се втренчи в Ерик.
— Защо?
— Бог знае — каза спокойно Ерик и я погали по брадичката. — Понякога и на мен ми се ще да сторя същото. Не може да се каже, че е много приятен човек, нали? — Ерик отново притисна Аманда към себе си. — Но ти не можеш да бъдеш отговорна за него — приключи той темата.
— Наказа ли Жак?
— Да го накажа ли? Защо, той е свободен човек.
— Как го успокои?
Ерик мълча известно време.
— Казах му, че аз ще убия баща ти — рече той накрая и хвана Аманда още по-здраво, тъй като тя пожела да се измъкне от прегръдката му. — А сега спи, мила. Денят беше доста уморителен.
Аманда притихна в ръцете му, но за сън и дума не можеше да става.
Новата 1775 година посрещнаха в Уилямсбърг, където губернаторът ги беше поканил на голямо празненство. Въпреки политическото напрежение бяха се събрали доста гости. Аманда се чувстваше неспокойна. Плъзна поглед по насъбралите се с усещането, че това ще е последният празник за много дълго време напред. Видя Дамиен да се смее, докато танцува с Жьонвиев и после, когато той се приближи, за да покани и нея на танц, тя го смъмри, че не й се е обадил на Коледа. Но младият човек прие забележката изключително сериозно и почти се отдръпна от Аманда, а на нея й се прииска да му изтегли ушите. Ако не беше той, сега тя нямаше да се намира в това заплетено положение. Тъкмо да му се скара, Дамиен я пусна, тъй като баща й го потупа по рамото.
— Имам нужда от още нещо — рече й Стърлинг, завъртайки я в танца.
— Моля?
— В Бостън се събират британски войски. Страхувам се, че няма да дойдат тук, защото не можем да им предоставим доказателства, че и при нас положението е опасно.
— Откъде да ги взема тия доказателства? Ерик е у дома съвсем отскоро.
— Помъчи се и измисли нещо.
— Не!
— Ще видим — отвърна й той почти равнодушно и я остави насред танцуващите.
Аманда се приближи до отсрещната маса, където наливаха пунш и попадна точно в ръцете на Тейритън.
— Имате нужда от нещо подсилващо, така ли, любов моя?
— Не съм ваша любов!
— Нашето време ще настъпи съвсем скоро — каза той, наблюдавайки над чашата си къдриците й, спускащи се по голите рамене. — През март ще има събрание на избрани хора и то в Ричмонд. Губернаторът все още нищо не знае.
— Не ще да е съвсем вярно, тъй като мистър Рандолф се с обърнал с молба за избори към губернатора.
— Вашият съпруг също е поканен.
— Моля? Мислех, че става дума за затворено общество.
— В никакъв случай. Знам от сигурно място, че съпругът ви е приел — Той се поклони усмихнат. — Ще видите, че ще излезе истина — прошепна и преди да се смеси с тълпата, пусна в чантичката й някаква бележка.
Малко по-късно Аманда видя Ерик, потънал в разговор с един от членовете на камарата на общините. Почувства се двойно измамена и поиска палтото си, за да излезе навън за глътка свеж въздух. Бродеше безцелно между замръзналите лехи, които бяха вкочанени като нейното сърце. Значи все пак мнението й за Ерик се оказа вярно! Но защо все пак го обичаше?
Изведнъж викове откъм оборите я извадиха от мислите й. Изтича по посока на шума и видя как един възрастен мъж дава напътствия на няколко коняри. Те бяха наобиколили един оседлан кон, проснат на земята, сякаш заспал.
— Какво има? — попита Аманда.
Възрастният мъж избърса потта от челото и каза учтиво:
— Страхувам се, че няма да можем да помогнем на бедничкия. Нямам представа какво му е станало. Просто изведнъж се срути. Конят е на мистър Дамиен Розуел.
С общи усилия конярите успяха да вдигнат животното на крака. Огромните му тъмни очи се въртяха като подивели, после изведнъж станаха стъклени, предните крака се подгънаха и прекрасното животно падна на земята.
Аманда се отдръпна ужасена. Конят на Дамиен бе мъртъв! Ако не послушаше баща си, и на Дамиен щеше да му се случи същото.