— Милейди! — извика някой, но в този миг Аманда загуби съзнание…
Когато отвори очи, видя, че се намира сред много хора и че Ерик я носи на ръце. Недоверие и тревога се четяха по лицето му.
— Моля те, заведи ме в къщи — прошепна тя и се притисна към гърдите му, за да не вижда разтревожената физиономия на Дамиен.
У дома я съблякоха и я сложиха в леглото. След това дойде Ерик с чаша димящ китайски чай, който неговият кораб внасяше направо от Китай. Поиска да разбере причината за тревогата й.
— Конят умря пред очите ми.
— Това не би могла да бъде цялата причина.
— Това можеше да се случи на Жьонвиев или на Ан. Гледката не е подходяща за жена.
— Но ти си издялана от кораво дърво. Ти съвсем не си толкова нежно създание и не си никаква лейди.
Тя ядосано замахна към него, така че той едва не изтърва подноса.
— Аманда…
Тя зае предизвикателна поза.
— Бях твърде изненадана, като разбрах, че се готвиш да ходиш до Ричмонд!
Ерик не бе предвидил, че разговорът може да получи такъв обрат и я погледна поразен.
— Да, предполагам, че си научила това от стария си любовник. Забележителен шпионин си!
— Не съм! — просъска тя и го удари по гърдите. — Затова пък ти си…
Той хвана китките й, а очите му се свиха до малки процепчета:
— Знам, аз съм предател! Какво всъщност се случи с коня на Дамиен?
Тя се опитваше отчаяно да измъкне ръцете си, като през цялото време избягваше погледа му, тъй като нямаше сили да му каже, че това, което сполетя коня, може да се случи и на него и Дамиен.
— Уморена съм, Ерик.
— Аманда…
Без много да му мисли, тя намери спасение в една опашата лъжа, от която сама се разтрепери, докато я изричаше.
— Не се чувствам добре. Може би… може би и аз очаквам дете.
Ерик я освободи веднага и се отпусна назад на възглавницата, молейки се това да се окаже истина.
— Мислиш ли, че действително е така?
— Не мога да кажа със сигурност — отвърна тя измъчено. — Моля те, остави ме, чувствам се ужасно уморена!
— Ще спя в друга стая — успокои я той и я целуна безкрайно дълго и нежно по челото и устните.
Тя го гледаше, докато той излизаше от стаята, а сърцето й се свиваше от непоносима болка. После дълго лежа будна в леглото. Въртя се на всички страни, опитвайки се да избяга от мъчителните мисли. По някое време стана и бързо се облече. С треперещи ръце измъкна от чантичката си бележката, която бе пуснал там Робърт. Нямаше защо да я крие, тъй като такава хартийка можеше да бъде намерена и на пода в някоя кръчма.
Безшумно се измъкна навън и няколко къщи по-надолу изведнъж щеше да извика от ужас, тъй като от стената се отдели тъмна фигура, която се приближи към нея и й препречи пътя.
— Бях абсолютно сигурен, че ще направиш нещо за мен — каза баща й.
Тя хвърли листчето в краката му.
— Това е всичко. Повече няма. Разбра ли ме?
— Какво е това?
— Доколкото разбирам, начертан е план на скривалища за оръжие по брега. И това е краят на нашите взаимоотношения.
— А ако се стигне до война?
— О, остави ме на мира!
Тя се обърна и като понесена от вихър, хукна обратно към къщата. Смехът му обаче продължаваше да ехти подире й. Пред вратата тя спря за миг и затвори очи. Нищо друго не й оставаше, освен да се надява, че за няколко месеца ще я остави на спокойствие.
Аманда отвори очи и тръгна нагоре по стълбата. Леден ужас пролази по гърба й. На стълбата стоеше Ерик и това не беше сън, а голата истина. Беше наметнал халата си явно така бързо, че не беше успял да го закопчее на гърдите си. Дланта му така бе обхванала перилото, сякаш това беше нейната шия. Очите му бяха тъмни от яд.
— Къде беше?
— Излязох на чист въздух.
— Каза, че си много уморена. Къде беше?
— Един джентълмен не задава подобни въпроси.
— На всички е известно, че аз не съм никакъв джентълмен. Къде беше?
— Навън! — Тя отстъпи назад, тъй като той заплашително я приближаваше. — Не можеш да ме принудиш да ти кажа. Не можеш…
Ерик застана съвсем близо пред нея и тогава Аманда панически започна да го удря с юмруци. Той само се наведе и я метна на рамото.
— Не! Пусни ме веднага! Ще ни чуят. Престани!
Удари я силно по задните й части.
— Все ми е едно къде си била! Може би наистина не мога да те принудя да кажеш къде си ходила и какво търсиш нощем по улиците, но ще извикам дявола в себе си и ще те изгоня от спалнята си!
Аманда продължаваше да блъска диво по гърба му, но нищо не помагаше. Беше съвсем безпомощна. Той я завлече горе и я хвърли в леглото. Тогава тя си спомни думите му, че яростта и страстта са много близки една до друга. Неговите устни се притиснаха бясно до нейните. Тя понечи да се съпротивлява, но съвсем скоро желанието пламна и у нея.