На сутринта, когато Аманда отвори очи, Ерик вече бе излязъл. В писмо той й съобщаваше, че е заминал за едно събиране и й заповядваше да се прибере у дома. Изразяваше надеждата, че тя ще му се подчини, иначе слугите ще я принудят да изпълни заповедите му.
Със силен вик на отчаяние Аманда се хвърли върху възглавницата. Току-що покълналата й любов трябваше да загине на бойното поле на революцията!
ЧАСТ ТРЕТА
СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Околностите на Ричмонд, Вирджиния
църквата „Св. Джон“
Март 1775 г.
Тъй като в Ричмонд не можа да се намери голяма зала, делегатите за събранието отидоха в една църква извън града. Това показа още веднъж, че те бяха решителни хора, които се надяваха да вземат най-точните решения, за да продължат борбата си до успешен край. След дълги и разгорещени дебати се стигна до заключението, че е безсмислено да се подхранва надеждата за мир, тъй като в другите колонии вече почти се е стигнало до военно положение. Вечерта, когато напускаха църквата, беше единодушно решено, че трябва да се сформират отряди, които пълноценно да защитават Вирджиния. През следващите дни трябваше да бъдат избрани делегати за втория конгрес във Филаделфия.
Ерик напусна църквата заедно с Вашингтон. Той не преставаше да мисли за чутото през деня. Преди две години подобни речи щяха да бъдат оценени като чисто предателство. Днес обаче и най-запалените привърженици на краля виждаха, че така повече не може.
— Струва ми се, че днес беше исторически ден — каза Вашингтон, докато влизаха в една кръчма. — Според мен ще се стигне до война.
— И аз така мисля — отвърна Ерик.
— Какво ще правите тогава?
— Мили Джордж, струва ми се, че през тия години съм успял да докажа лоялността си към Вирджиния.
— Това е вън от всяко съмнение. Аз питам повече за другите ви интереси. Много от приятелите ми, а между тях Феърфакс и Сали, решиха да се върнат обратно в Англия.
— Аз също съм водил подобни разговори с някои от роднините си. Още тази вечер ще се срещна с един мой далечен братовчед, комуто искам да продам именията си в Англия. Той пък ще ми предостави тук земята си, която граничи с моята.
— А как стои въпросът с жена ви?
Без да ще, Ерик издаде противоречивите чувства, които се бореха в него, като отговори твърде прибързано:
— Не знам какво искате да кажете? — За себе си той бе решил всичко, но що се отнася до Аманда, там нещата се объркваха. В него сега се бореха любовта с недоверието и несигурността. Той вече не можеше да й вярва. Какво беше правила посред нощ на улицата? Дали се беше срещнала с някой представител на торите или пък с някой любовник, или пък двамата бяха една и съща личност? Беше го излъгала, че е бременна и освен това знаеше повече за смъртта на коня на Дамиен, а не го каза. — За какво всъщност ме питате?
— Не ме разбирайте грешно, Ерик. Аз съм ваш приятел. Но е известно, че лейди Кемерън не е променила възгледите си.
— Подозирате ли я в нещо? — попита Ерик направо.
— Не искам да ви обиждам.
— Аз не се обиждам. Освен това не виждам нещата така. Аманда е моя жена и е естествено да бъде на моя страна. Но… — около устата на Ерик се появи бръчка. — Ще трябва да се погрижа, в случай че…
— В случай че…
— Ако стане наложително, и нея ще изпратя в Англия. Давам ви честната си дума.
— Остава да се надяваме, приятелю, че ще успеете да го направите — въздъхна тежко Вашингтон. — А сега да си поръчаме нещо за пиене. Имам лошото предчувствие, че неизбежното приближава с всеки изминал ден и скоро няма да имаме време за такива удоволствия.
Те седнаха на една маса, където вече се бяха събрали Ричард Хенри Ли, Патрик Хенри и още няколко други от присъстващите на събранието. Към тях се присъедини и Пиер Дюпре, възрастен, елегантно облечен господин от северните покрайнини на града. Мъжете пиеха и се шегуваха, за да разсеят напрежението на изминалия ден. Ерик забеляза, че Дюпре не го изпуска от поглед и всъщност не участва в разговора на останалите.
Когато свещите вече бяха почти догорели и сътрапезниците се сбогуваха, Ерик най-после намери смелост и се обърна към Дюпре:
— Мосю Дюпре, имам чувството, че цяла вечер ме наблюдавахте и бих желал да знам причината.
— Просто съм любопитен — сви рамене старият господин.
— Любопитен? — Ерик вдигна чашата си и я чукна в тази на събеседника си. — Отговорът ви ме озадачава. Кажете по-ясно за какво става дума.