— Надявам се, че няма да се почувствате обиден и информацията ми само ще ви е от полза — пое дълбоко дъх Дюпре.
— Сега пък вие събуждате любопитство у мен. Кажете най-после.
— Доколкото знам, Аманда Стърлинг вече е станала лейди Кемерън.
— Така е — каза Ерик и болка прободе сърцето му. Лицето му помръкна. — Говорете, човече! Уморен съм и лесно губя търпение.
— Добре. Преди години познавах майка й.
— Майката на моята жена?
— Да, беше забележителна личност. Достойна за обич, нежна, страстна, витална, енергична жена. Само като си помисля за нея, и отново се чувствам млад. Беше така жива, така умееше да се радва на живота!
Също като Аманда, помисли си Ерик и подкани Дюпре да говори по-бързо.
— Тогава често ходех в Уилямсбърг. Аз съм французин, но тъй като съм роден във Вирджиния, съм поданик на краля. Когато разбрах за съдбата на прогонените акадци, отидох в Уилямсбърг, за да се присъединя към тях. Разбирате ли?
Ерик кимна и Дюпре продължи:
— Бях един от приятелите на Леонор и един ден тя ме попита за съвет.
— За какво?
— Тя беше благородна душа и бе помолила съпруга си да се погрижи за някои от тия клетници. Приемам, че познавате Найджъл Стърлинг.
Ерик кимна утвърдително.
— Тя не трябваше да се жени за тоя човек. Не заслужаваше точно такъв жесток кариерист за съпруг.
— Моля ви, господине. Добрата жена от години е вече покойница. Тя отдавна се е отървала от него. Какво има тук за съжаление?
— Тя дойде при мен, тъй като очакваше дете, но не от Стърлинг, а от едни млад и мил французин, по-точно — от един от акадците, които Стърлинг бе взел при себе си.
Ерик пое дълбоко въздух и с нарастващо напрежение се вгледа в човека отсреща.
— Леонор обичаше този мъж. Едва ли можете да си представи по-голям контраст от този, който съществуваше между суровия, непреклонен Стърлинг и красивия французин с големи светли очи и тъмна коса. Французинът също обичаше Леонор, но аз ги посъветвах да скрият истината от Стърлинг, защото един скандал не би бил в тяхна полза — Разказвачът поклати тъжно глава. — Това беше най-грешният съвет, който бях давал някога! Тя можеше да избяга с любимия си в Ню Орлиънс и там да започнат нов, щастлив живот. А вместо това…
— Какво се случи вместо това? По дяволите, разказвайте!
— Не мога да кажа, че знам съвсем точно края на тази история — сви със съжаление рамене Дюпре. — Знам само, че Стърлинг разбра всичко. Веднъж, като я ударил, тя паднала надолу по стълбата и родила преждевременно. После, докато тя лежала цялата в кръв на леглото, той се заклел да убие французина и да отмъсти на дъщеря си за греха на майката. Изглежда, че след смъртта на Леонор е изпълнил заканата си.
— Господи! — въздъхна Ерик. Това обвинение бе така силно, че му се искаше да не го е чул. Но той познаваше Стърлинг и бе видял колко грубо се държи той с дъщеря си. Изведнъж сърцето му се сви от луд копнеж. Искаше да бъде до Аманда, да й каже, че й вярва, че я обича, да може да я защитава и се питаше с какво този мерзавец държи дъщеря си в ръце.
Сети се за Коледа, когато едва задържа Жак да не се спусне върху Стърлинг. Преди много, много години бащата на Ерик бе намерил този Жак да се търкаля безпомощен по улицата. Жак бил в безсъзнание и не можел да си спомни нищо. Знаел само, че е французин. Изразителните очи, фините черти на лицето, извивката на устните…
— Това е той, баща й!
— Какво казахте?
— Нищо — Ерик разтърси енергично глава.
Изведнъж Дюпре прие много нещастен вид.
— Лорд Кемерън, никой не знае тази история. Не бива да презирате жена си заради произхода й.
— Искам да ви уверя, че това никога не би ми дошло на ум — Той можеше да й се сърди за много неща, но това, че не е дъщеря на Стърлинг, просто го изпълваше с радост.
— Сър, споделих историята с вас, защото се чувствах виновен пред моята стара приятелка. Съвестта ми не ми даваше мира.
— Уверявам ви, че тайната ще бъде запазена. Моля ви само за разрешение, ако стане необходимо, да разкажа всичко това на жена си.
— Какъв смисъл има да се казва на една дама, че тя е дете на любовта?
— Или казано иначе — копеле — поправи го Ерик и се усмихна. — Въпреки това един ден тя би се радвала на тази си съдба.
— По това нищо не мога да кажа. В края на краищата Аманда е ваша жена и вие по-добре я познавате.
Не толкова добре, колкото бих искал, помисли си Ерик.
— Благодаря ви от сърце, мосю — каза той, сбогувайки се с Дюпре.
Ерик остана още известно време на масата, загледан в пламъка на свещта. После високо поиска листове за писма и перо, тъй като искаше веднага да пише на Аманда. Още не й беше простил и не знаеше дали това изобщо ще му бъде възможно. Но въпреки това я обичаше и желаеше. Жак и останалата прислуга имаха нареждане да не я изпускат из очи, но всъщност само той носеше отговорност за поведението й. През деня Ерик се бе занимавал с важни дела, засягащи отечеството му, но през нощта го мъчеше страстта му по Аманда. Трябваше с мъка да си признае, че не може да отгатне какви ли мисли се въртят из красивата й глава. Сега, след като знаеше повече за нея, щеше отново да се опита да достигне до сърцето й. Но това не означаваше, че ще пренебрегне родината и хората, с които сега се бе събрал или че ще ги изложи на опасност.