— Трябва да си се побъркал! След всичко, което направи! Но сега нито му е времето, нито мястото — Аманда скочи на крака, но Ерик пак бе по-бърз от нея. Той се спусна към вратата и й препречи пътя.
— Точно подходящото време и подходящото място, скъпа моя! Както виждаш, нашето легло ни очаква!
— Нямам намерение да си лягам с теб! Разбра ли?
— Да си призная, нямам нищо против да го направим и на пода! — Той я хвана стремително и докато тя правеше отчаяни опити за съпротива, усети, че той я повдига нагоре и после я пуска по гръб на пода. — Толкова много ми липсваше! — прошепна той и очите му лъснаха от сладострастие.
— Боже, колко си отвратителен! — сърдеше се тя, но вече по-кротко. — На земята… — Тя направи кратка пауза, за да овлажни устните си и продължи — Не искам да те любя на земята!
Но Ерик не обръщаше вече внимание на протестите й. Целуваше я сладко и сякаш не чуваше нищо. Тя усети пръстите му, които се опитваха да се справят с корсета и си помисли, че и той много й бе липсвал.
— Ще ме любиш там, където ми харесва — рече той, преди езикът му да потъне в устата й.
Беше успял да развърже връзките и ръцете му вече шареха свободно навсякъде. Аманда трябваше да разбере, че няма сили за съпротива и че всъщност съвсем не иска да се съпротивлява, когато пръстите му хлътнаха между краката й. Потъна в сладостно опиянение и съвсем не разбра кога той е разкопчал панталона си. Членът му изскочи навън, пълен със сила, и изчезна в нея. Тялото й прие неговия ритъм и достигна до такова удоволствие, че й причерняваше даже пред очите.
Аманда остана да лежи на пода със затворени очи. Усети, че той става, а после грижливо вдига и нея. Сложи я отново на креслото пред огледалото. Тя отвори очи и погледите им се срещнаха в него.
— Защо винаги се борим така един срещу друг? — попита той, докато разресваше косите й с четката.
Аманда само разтърси глава, без да знае какво да отговори.
С бавни движения Ерик смъкна презрамките на корсета, й и го отвори до кръста, така че можеше да се любува на гърдите й, отразени в огледалото. Аманда стоеше притихнала и наблюдаваше мъжа си някак отчуждено. Той я погали нежно по гърдите и направи кръгове около зърната й. Тя само простена от удоволствие и безсилна опря глава назад на тялото му. Ерик наблюдаваше с учудване как розовите пъпчици оживяват под пръстите му. Той се наведе встрани и вкуси сладостта на устните й.
— Никога повече няма да те питам какво прави навън оная нощ — прошепна той. — Но и никога повече няма да позволя да го правиш. Разбра ли? — Тя само кимна послушно с глава, а той я привлече отново към себе си, прегърна я и продължи: — Няма защо да се страхуваш от него, Аманда! Чу ли? Няма защо да се страхуваш от Найджъл Стърлинг!
Аманда изтръпна от отчетливо произнесените думи.
— По дяволите, разбра ли ме? Трябва да забравиш както за него, така и за Тейритън, иначе ще бъда принуден да убия някой от тях. Ясно ли ти е? Аз съм твоят съпруг и ще те защитавам!
Хълцаща, тя понечи да се сгуши в него, но той я хвана за раменете и здраво я разтърси.
— Разбра ли ме, Аманда?
— Да, да! — извика тя развълнувана и поиска да се отдръпне, но Ерик не я пусна. Твърдо и даже болезнено той притисна устни до нейните. Тя отново омекна и почти безжизнена се отпусна в ръцете му. Езикът й стана по-сочен, а очите й блеснаха съблазнително. Сладострастието я обзе цялата. Жадна за ласки, тя се притискаше в Ерик, дръпна редингота му и даже го скъса в раменете, с треперещи пръсти разкопча ризата му и заби ноктите си в кожата му. В предишната битка Ерик почти я бе разсъблякъл, така че сега тя стоеше само по чорапи. Той я вдигна и я положи на леглото. В меката светлина на свещите тя наблюдаваше с кротко възхищение как той се съблича и протягаше нетърпеливо ръце.
Този път се любиха нежно — с целувки и тих шепот. Ерик се наслаждаваше на всяко нейно докосване и я даряваше с цялата си душа. Когато бурята беше вече отминала и той я гледаше удивен, разбра, че даже в екстаза Аманда пак е далеч от него. Стана му мъчно, че тя крие нещо въпреки голямата му любов към нея.
— Аманда, моля те, довери ми се! За Бога, Аманда, довери ми се!
Въпреки настойчивия му шепот, тя не отвърна нищо и Ерик се попита дали мълчи, защото е заспала или защото не иска да му отговори.
През следващите дни Ерик разказа на Аманда за събранието, подготвяйки я внимателно за това, че съвсем скоро може да се стигне до военен конфликт. Лорд Дънмор бе изключително разочарован от Кемерън, тъй като се бе надявал всички влиятелни люде да се противопоставят на призива за избор на делегати за втория Континентален конгрес.