Аманда си помисли за британската армия и страх сви сърцето й. Ако продължават да пристигат подкрепления, съвсем скоро Бостън щеше да бъде превзет и армията съвсем лесно щеше да стигне даже до Ню Йорк.
— Британците ще те обесят, ако им паднеш в ръцете! — проплака тя.
— Но първо трябва да ме хванат — сви рамене Ерик. Той продължаваше да гали нежно лицето и шията й. — Но има и такива, които няма да имат нищо против ти да си им в ръчичките.
Аманда не каза нищо, защото знаеше, че докато Ерик е до нея, няма защо да се страхува от бунтовниците. Но какво щеше да стане, ако нещата се променят?
— Никак ли не се страхуваш? — попита плахо тя.
— Повече се страхувам от това, че ще трябва да те оставя тук сама, отколкото че тръгвам на война.
— Няма защо да ме мислиш. По-добре се погрижи за себе си.
Ерик се засмя тихо прокара пръсти през къдриците й.
— Човек може да си помисли, че наистина си загрижена за мен.
Аманда безмълвно се уви около него и започна дълго и страстно да го целува. Но даже последвалата любовна нощ не можа да скрие напрежението помежду им. Когато на другата сутрин Аманда отвори очи, видя, че Ерик я гледа замислен. Лицето му бе сериозно, въпреки че продължаваше да я гали нежно по страните.
— Аманда, имам само една молба — не използвай отсъствието ми, за да ме шпионираш отново. Моля те, не ме разочаровай, защото ако се случи втори път, няма да мога да ти простя.
— Какво бих могла да шпионирам? — извика тя и дръпна завивката към себе си. — Вирджиния е в ръцете на патриотите.
— Но лорд Дънмор се намира на „Фоуей“, който е пуснал котва надолу по реката. И това не е чак толкова далеч! — обясни й той с въздишка, докато навиваше косите й около пръстите си. — Преди време исках да си на моя страна, мила, но сега те оставям сама да решиш. Ако искаш да ме напуснеш, свободна си да го направиш. Ако поискаш, ще наредя да те заведат на кораба на губернатора.
— Не! — извика тя тутакси.
— Означава ли това, че си на страната на патриотите?
— Не, Ерик, не мога да те лъжа — изчерви се Аманда и поклати глава. — Но и не мога да те напусна!
— Да смятам ли, че все пак мъничко ме поддържаш?
Тя му хвърли един страничен поглед и усети, че му доставя удоволствие да чува всичко това.
— Ерик, ти знаеш, че аз…
— Знам, че ти харесва повече при мен, отколкото при баща ти, но това за мен не е особен комплимент.
— Ерик, за Бога, не бъди жесток в такъв момент!
— Съжалявам, любов моя! Наистина, съжалявам! — каза той тихо и отметна завивката, за да прегърне голото й тяло — Люби ме още веднъж за последен път, за да остане в мен малко от топлината на тялото ти. Ще ми е нужна за дългите студени нощи. Отдай ми се цялата!
Те се любиха както никога досега, но все пак по някое време трябваше да спрат. Аманда остана в леглото, докато Ерик отиде да се изкъпе. После се изми и тя и му помогна при обличането. Когато му наметна тежкото палто, той я вдигна за последен път на ръце и я целуна по челото. След това излезе навън.
— Ще се молиш ли за мен? — попита я Ерик вече от коня, докато тя му подаваше от верандата традиционната чаша за сбогом.
— Да. От цялото си сърце! — прошепна тя. А той я погледна отвисоко и се усмихна.
— Ще намеря Дамиен и ще гледам да пиша възможно най-често. Грижи се за себе си, мила! — каза той, наведе се и я целуна.
Аманда затвори очи и почувства топлината на устните му. Кога ли пак щяха да са заедно? Тогава вече щеше да успее да спечели доверието му и най-после да му каже колко много го обича. После изведнъж усети студения въздух около устните си. Отвори очи и видя, че той се отдалечава от нея. Гледа след него, докато Ерик съвсем изчезна от погледа й.
Две седмици след заминаването на Ерик в стаята влезе Касиди и по странен начин съобщи за посетител.
— Кой може да бъде? — попита Аманда, бърчейки чело.
— Баща ви, милейди — поклони се Касиди.
— Баща ми ли? — учуди се Аманда, скочи веднага и, без да иска, разля мастилницата на бюрото. Но нито Касиди, нито самата тя обърнаха внимание на белята.
— Сам ли е? — заинтересува се тя, тъй като по последни сведения той би трябвало да се намира заедно с лорд Тейритън на кораба на Дънмор. Сушата беше вече твърде опасна за него.
— Дойде с боен кораб, който е закотвен на нашия пристан.
Значи затова е пристигнал при нея необезпокояван от никого! Аманда загриза нервно долната си устна, но после сви в безизходица рамене и отново седна. Нямаше друг изход, освен да направи мила физиономия и да приеме с усмивка ужасната игра на баща си.
— Въведете го — обърна се тя към слугата. По израза му разбра, че не може да схване напълно ситуацията — как така Стърлинг бе стигнал безпрепятствено до къщата. Сега оставаше да се скрие и най-лошото — самият разговор. Няколко минути по-късно влезе Стърлинг. От слуха на Аманда не убягнаха странните шумове зад прозореца. Погледна навън и видя, че по поляната се разполагат британски войници. Аманда се обърна към баща си с безизразно лице: