— Какво правите тук? — попита го тя студено.
— Вече си станала истинска дама, така ли? Първо нямам нищо против чашка бренди за добре дошъл — без да чака да го обслужат, той си наля сам и седна срещу Аманда. — Искам още информация.
— Нямате срам от нищо!
— Тази къща е в моя власт. Бих могъл и да я подпаля.
— Направете го, какво ви спира?
— Да опожаря свещения Кемерън Хол? — усмихна се саркастично Стърлинг.
— Вие не подбирате средствата си.
— Да не би да си се влюбила в Кемерън? — удари той чашата си в бюрото. — Край на играта. Дамиен ни е в ръцете и неговата съдба зависи само от теб!
— Лъжец! — обвини го тя, но си помисли, че това може да е точно така, тъй като Дамиен не се беше вясвал от седмици.
— Арестуван е в Масачузетс. — Стърлинг се облегна доволно назад. — Но тъй като се знае, че ми е роднина, отговорният офицер го постави на мое разположение. Приех го като отдавна отсъстващ племенник, след което го затворих на кораба.
— Откъде мога да бъда сигурна, че не лъжеш? — промърмори Аманда.
Стърлинг подхвърли на масата един пръстен. Аманда се престори, че дълго го разглежда, но всъщност го разпозна от първия миг. Познаваше добре и баща си.
— Какво по-точно искате от мен?
— Информация за разположението на военните отряди и складираното оръжие.
— Но откъде мога аз…
— Можеш да поразузнаеш. Ходи в Уилямсбърг и дай ухо какво си говорят по кръчмите. И пиши на мъжа си. Отговорите му също ме интересуват.
— Надценявате ме, татко. Даже и да искам, не бих могла да работя за вас, тъй като слугите вървят непрекъснато след мен.
— Трябва да ги надхитриш. Освен това не се безпокой как да ми предадеш сведенията. Робърт или аз ще намерим начин да стигнем до теб.
— Робърт!
— Да, казва, че му е домъчняло за теб. Дукесата отпътува с детето за Англия. Сега той е самотен и си мечтае за една нежна любовница.
Аманда едва се въздържа да не се изплюе в лицето му.
— Кога ще получа Дамиен?
— За това и дума не може да става! Единственото, което можеш да направиш, е да спасиш живота му.
— О, не, така няма да стане. Не мога да се оставя да ме изнудвате до безкрайност! И освен това не мога повече да преследвам съпруга си.
— Твоят съпруг! — Стърлинг се изсмя гръмогласно, клатейки глава. — Ти си една малка курва и нищо друго! Също като майка си! Значи лорд Кемерън те погъделичка малко между краката и ти веднага отиде в другия лагер.
Аманда се опита да го удари, но той улови ръката й и й изви китката.
— Един ден ще се молиш да дойда да те измъкна оттук. Ако мъжът ти открие какво си вършила, ще ти се наложи да търсиш подслон при Тейритън!
Аманда измъкна ръката си с рязко движение.
— Ако се появи у мен желанието да напусна Вирджиния, ще се обърна към лорд Дънмор.
Стърлинг обаче бе сигурен, че тя ще направи всичко, за да спаси Дамиен.
— Ще мина отново някой друг път. — С тези думи той стана и напусна ухилен стаята.
Малко по-късно отвън се чуха команди и войниците тръгнаха под строй към кораба. Аманда се отпусна изтощена на стола и затвори очи. Няколко минути след това тя ги отвори и видя, че е обградена от Касиди и цялата останала прислуга от къщата.
— Какво има? — почти извика тя, тъй като всички я наблюдаваха с нескрит упрек в очите.
— Заминаха си. Оставиха къщата непокътната, а също така и никого не заплашиха!
— Е, и какво! — простена Аманда и скри лице в ръцете си. — Баща ми искаше само да разбере дали не желая да тръгна с него. Нищо повече!
Въпреки тези уверения обаче останалите продължаваха да я гледат с недоверие и даже страх.
— А вие нямате ли си друга работа? — сгълча ги Аманда, Те се обърнаха послушно и излязоха от стаята. Аманда отново скри лице в дланите си. Слугите й имаха право да се съмняват в нея, тъй като тя действително бе на път да ги предаде. Но защо му трябваше да братовчед й всеки път да се държи така глупашки храбро?!
Сърцето й се разтупа неудържимо, като си помисли какво й предстои да стори. Какво ли можеше да издаде на баща си, без това да навреди на останалите?
Леден мраз проникваше през униформата на Ерик, докато яздеше на гърба на Джошуа по хълмовете около Бостън. Обсадата все още не бе вдигната и това опъваше нервите до крайност. Ерик бе установил с изненада, че много мъже от други щати също доброволно бяха дошли тук и бяха останалите под командването на вирджинския началник. Още едно доказателство, че хората от колониите се държаха един за друг, щом става въпрос за свободата им.