— Майор лорд Кемерън!
Ерик се обърна и видя Фредерик Бартоломю, който междувременно се бе издигнал до чин лейтенант. Както Вашингтон, така и Ерик се бе обградил само с хора, на които можеше да има пълно доверие. Той вече изобщо не можеше да си представи, че ще съумее да се справи със ситуациите, които се му изпречваха, без помощта на Фредерик. Самата обсада не го тревожеше толкова много, но постоянните разговори с Вашингтон и Хамилтън изискваха от него твърде голямо напрежение.
— Писмо от жена ви — рече Фредерик и размаха някакъв плик.
Ерик скочи бързо от коня, взе плика и благодари в движение. В малкото спокойни часове Кемерън се мяташе на Джошуа и излизаше да го поразходи. В това време образът на Аманда стоеше непрекъснато пред очите му и той с удоволствие си спомняше как тя се бе гушила в него. Но също така редовно я виждаше и да танцува в ръцете на други мъже и тогава си мислеше, че всъщност тя непрекъснато го бе взимала за глупак, когото лесно може да води за носа.
Ерик влезе бързо в палатката, седна до масата и нетърпеливо разкъса плика. С огромно учудване прочете разказа на Аманда за посещението на баща й. Действително не бе за вярване, че Стърлинг си е тръгнал мирно и тихо. По-нататък тя пишеше за военното положение във Вирджиния и за това какво е било свършено в Кемерън Хол по време на отсъствието му. Писмото на Аманда бе мило и даже на места прозираше любов, но Ерик все имаше чувството, че тя премълчава нещо. Той изруга тихичко. Защо все така се случваше, че не може да й вярва напълно?
— Неприятности ли, приятелю?
Без каквито и да е официалности в палатката влезе Джордж Вашингтон, изтърсвайки снега от дрехите си. После седна срещу Ерик.
— Имате писмо?
— Да. Лично е.
— Носят се слухове, в които обаче сигурно има нещо вярно, че британските войски са снабдявани с информация от шпионин от Вирджиния. Затова и Дънмор всява страх по цялото крайбрежие.
— Знаем, че изгори до основи Норфолк и затова не му бе нужен никакъв шпионин — сви рамене Ерик.
— Дано да имате право, приятелю — каза Вашингтон и стана. — Надявам се да е така!
След като Вашингтон си тръгна, Ерик помоли Фредерик за хартия и перо. Преди да изпише първите думи, той затвори очи и потъна в себе си. Много му се искаше да извика Аманда в Бостън за Коледа, но Вашингтон го бе помолил да се откаже от тази идея и да отложи срещата с жена си чак за пролетта.
Най-после след няколко дълбоки въздишки той написа първите думи. Съзнателно и много хитро той даваше грешна информация за положението в Бостън, но го правеше така, сякаш тя би била безценна за британците. Когато привърши, той извика Фредерик и го помоли писмото да бъде изпратено колкото се може по-бързо. После впери очи в снега навън. На сърцето му бе студено и странно празно. „О, Аманда!“ — простена тихо Ерик.
Зимата вече си беше отишла окончателно и Аманда усещаше непреодолимо желание да отиде до Уилямсбърг. Тя съобщи това на Даниел и Пиер и беше безкрайно учудена, когато и Жак Бисе яхна коня си, за да я придружи. Той отново нищо не каза, просто я следваше неотлъчно. Аманда знаеше, че така му е било заповядано. Този човек й допадаше и тя се чувстваше сигурно в неговото присъствие. Освен това нямаше какво да крие.
Колата потегли и Аманда се обърна с тъжна усмивка към Кемерън Хол. Постепенно къщата й беше станала твърде свидна и в нея тя се чувстваше вече не като гостенка, а като истинска стопанка. Но затова пък между нея и Ерик беше зейнала пропаст. В първите дни след отпътуването му тя страдаше от липсата му и спеше неспокойно, но след посещението на баща й, което също беше останало в миналото или по-точно — преди шест месеца, отчуждението към Ерик отново се всели в сърцето й. И сякаш пропастта между двамата ставаше все по-дълбока и непреодолима.
Аманда въздъхна, облегна се назад в каретата и затвори очи. Как би могла да обясни на Ерик поведението си, като сама себе си не разбираше? В желанието си на всяка цена да спаси живота на Дамиен и да попречи на проливането на невинна кръв тя бе издавала на пратеници на баща си сведения, които Ерик й бе съобщавал в писмата си. Досега само една информация се бе потвърдила, но по всичко личеше, че лорд Дънмор я беше получил от друг източник. Унесена в тези мисли, Аманда трябва да беше заспала. По едно време отвори очи и видя, че навън е вече тъмно. Колата тъкмо спираше.