— Пристигнахме — съобщи Даниел.
Аманда изскочи бързо навън. Тичайки, тя смъкна ръкавиците си и извика приятелката си Матилда. Учуди се, че външната врата не е заключена, но продължи навътре. Спря едва в дневната, защото видя срещу себе си Ерик. Спря изумена и се подпря на бюрото.
Ерик стоеше до камината и държеше чаша бренди. Беше безупречно облечен, изглеждаше изключително добре и бе видимо доволен, че е успял да я изненада.
— Ерик!
— Аманда! — Без да му мисли, той плисна брендито в огъня, така че пламъците изсъскаха. Няколко мига по-късно Аманда вече бе потънала в прегръдката му.
Тя пое жадно уханието му, усети кожата, силните мускули и накрая нетърпеливите му устни. Струваше й се, че полита към небето, така дълго бе копняла за този момент.
Коленете й се разтрепериха и тя разбра, че повече не може да стои права. Тогава Ерик я вдигна на ръце и разроши косите й. Нежността му разпръсна изведнъж всички черни мисли, които досега се бяха събирали в главата й. Сякаш беше изгубила ума и дума и изобщо не забеляза как Ерик я понесе по стълбите нагоре. В тъмната стая те се отдадоха на безумната треска на телата си. Дълго време единственото желание, което ги владееше, бе да се докосват, галят и целуват.
Едва на разсъмване те отново можаха да се върнат към реалността. Аманда седна пред огледалото и упорито се опита да подреди разбърканите си коси, а Ерик се подпря на леглото, наблюдавайки я с възхищение.
— Най-после дойде краят на обсадата на Бостън. В деня на Свети Патрик англичаните изведнъж се оттеглиха.
Очите им се срещнаха в огледалото:
— Радвам се за теб — откликна Аманда.
— А за англичаните по-малко, нали?
Тя вдигна рамене.
— Е, Аманда?
— Опитвам се с цялата си воля да остана неутрална в този конфликт.
— Наистина ли? — попита той, като скочи от леглото и се приближи към нея. Аманда се почувства хваната на тясно.
Ръцете му се спуснаха по нейните рамене и тя тайно се надяваше, че Ерик няма да забележи треперенето на тялото й.
— Да, правя каквото мога. Наистина.
Сериозността, с която тя изрече тия думи, го развълнува, но не и успокои. Аманда проследи с очи как той отново се върна на леглото и се излегна.
— Съобщиха ми, че подробности от писмата ми до теб са стигали до ушите на врага.
— Повечето неща бяха всеизвестни! — рече тя, но ледените пръсти на страха стегнаха сърцето й.
— Така е, но след завръщането си забелязах, че политическите ми приятели са обезпокоени. Предполагат, че в най-близкия ни кръг има шпионин и то жена. Наричат я „Ваше Височество“. Славата й стигна чак до Бостън и, честно казано, Вашингтон подозира теб — Ерик говореше съвсем спокойно, но нейното сърце щеше да се пръсне от ужас. Въпреки това тя само поклати глава:
— Ерик, аз…
— В края на краищата ти не си изменила на верността си към Англия, съкровище мое — Той отново мина зад нея и събра с две ръце косата й, която се бе разпиляла по лицето.
— Но аз съм и твоя жена — припомни му тя и сведе мигли.
— Означава ли това, че си невинна?
— Никога не ми е минавало и през ум съзнателно да ти навредя — каза тя и очите им отново се срещнаха в огледалото.
— А на приятелите ми?
— На тях също — закле се тя с тих глас.
— Луд ли съм, щом ти вярвам?
Тя поклати глава, след което тя сгуши към голия му корем. Ерик се наведе над нея и нежно потърси устните й.
— Внимавай обаче да не те пипна, скъпа моя — предупреди я той с дрезгав глас, преди да я целуне. Миг по-късно обаче извика — О, Господи! Как забравих да ти кажа! Срещнах Дамиен.
— Моля? — Аманда скокна от стола.
— Да, британците го били заловили, но той успял да им избяга. Пазачите му не били лоши хора и след чаша бира всичко било по-лесно. Скочил зад борда и бил прибран от един от нашите кораби. Върнал се в Бостън от Балтимор. Видях го, преди да тръгна за насам.
— Той наистина ли е на свобода? — не можеше да повярва Аманда.
— Да, свободен като птичка.
Аманда избъбри нещо неразбрано, след което се хвърли на врата на Ерик и го помъкна към леглото. Легна върху него и го обсипа с целувки. Постепенно страстта обхвана и двамата и ги накара отново да забравят всичко. Любиха се още веднъж.
— Колко дълго можеш да останеш тук? — попита Аманда, когато вече можеше по-спокойно да си поема дъх.
— Само една седмица — изпъшка той. — Тук в момента стават важни неща! Разбрах, че жителите на Вирджиния искат да се съберат още веднъж и да вземат решение за независимостта си. Толкова далеч не е стигал даже и Континенталният конгрес. Сега тук наистина се кове историята! Но за съжаление ще трябва да се върна в Ню Йорк, където Вашингтон очаква следващото нападение.