Само една седмица! Колко малко време за тях двамата! Но всъщност достатъчно, за да бъде открито най-важното за Аманда — Дамиен бе жив и на свобода!
— Никога няма да те предам, Ерик — обеща Аманда с усмивка. Искаше да продължи и по-нататък и да му каже, че го обича, но сянката в очите му я накара да замълчи. Тя разбра, че той все още й няма доверие и я наблюдава изпитателно. Аманда трябваше да му докаже, че му е вярна, въпреки че не е изменила на политическите си убеждения.
— Да се надяваме, че ще бъде така — отвърна той тихо и затвори очи. Малко по-късно Ерик задряма и Аманда можеше на спокойствие да разгледа новите бръчици, които се бяха появили около устата и очите му. Явно войната взимаше от хората всичко, което й бе необходимо. Аманда не преставаше да мисли за Дамиен и тъй като не можа да заспи, облече се и слезе долу. Пред вратата на една от спалните видя чифт непознати ботуши. Вероятно Ерик бе поканил у дома някой приятел. Отново страх нахлу в душата й.
Аманда влезе в дневната и изведнъж усети, че две здрави ръце я сграбчват за раменете. Едновременно с това студеното острие на нож допря гърлото й.
— Здравейте, лейди Кемерън — поздрави я дрезгав глас и Аманда позна, че принадлежи на един грамаден негър; когото баща й изпращаше за сведения при нея.
— Трябва да сте полудял! — прошепна тя. — Съпругът ми си е у дома, а цял Уилямсбърг е в ръцете на заселниците! Само веднъж да извикам, и смъртната ви присъда ще бъде подписана!
— Но преди това ще се пролее вашата кръв, милейди! Помислете си добре.
Ножът бе опрян толкова плътно до гърлото й, че тя едва можеше да говори. Но не се даваше.
— И освен това Дамиен е на свобода. Няма да има повече никакво „Ваше Височество“! Предайте това на баща ми!
— Страхувахме се, че вече сте узнали това за Дамиен. Баща ви нареди да ви съобщя, че при следващото си посещение няма да пожали Кемерън Хол. Ще го опожари до основи. А пък лорд Тейритън ви очаква, обзет от луда страст.
— Само да посмеят да се приближат до къщата, и ще умрат на място! — отвърна Аманда.
Отговор не последва, а секунда по-късно усети, че и ножът вече го няма. Аманда се обърна, но не видя никого.
През отворения прозорец влизаше свеж, топъл пролетен въздух. Аманда пое дълбоко дъх и седна в едно кресло. Сега бе най-удобният момент да говори с Ерик, да му разкаже всичко. Но тя не можеше да събере сили, за да го стори. Може би пък и не бе необходимо да научава за деянието й. А ако само предизвикаше неговото презрение и той никога не успееше да й прости…
Фредерик влезе в стаята, където останалите закусваха. Аманда току-що бе научила от Матилда кой е гостенинът. Малко по-късно се появи и Ерик. Аманда видя нерадостното му изражение и това затвърди решението й да не му съобщава нищо. Оставаше й само да се моли Богу британците да не достигнат Кемерън Хол.
Фредерик и Ерик нямаха намерение да се задържат дълго в града, тъй като имаха уговорена среща с генерал Чарлс Лий. Генералът бе англичанин, но се бе определил на страната на заселниците и бе дошъл във Вирджиния, за да се запознае лично с политическите лидери.
Един ден, докато яздеха един до друг, Аманда разказа на Ерик за всичко, което бе сторила в имението. Ерик похвали старателната стопанка. В горичката край реката младите съпрузи не можаха да устоят на силата на спомена и се любиха върху влажната земя.
Вътрешната борба у Аманда продължаваше. Тя все още обмисляше дали пък да му признае всичко. Ерик не я изпускаше от очи. Даже понякога нощно време, докато тя спеше, той се подпираше на лакътя си и дълго я наблюдаваше. А ако очите им през деня случайно се срещнеха, лицето му веднага добиваше друг израз и той я поглеждаше студено и отчуждено.
На петия ден след пристигането на Ерик корабът „Лейди Джейн“ успя да направи успешна маневра, да се промъкне покрай корабите на Дънмор и да достигне до пристана на Кемерън Хол. През същата нощ Аманда се събуди и видя, че Ерик не е до нея в леглото. Бързо обви един чаршаф около голото си тяло и изтича до прозореца. Вгледа се внимателно навън и откри, че около „Лейди Джейн“ се трупа народ и въобще нещо става.
— Шпионираш ли, съкровище мое?
Аманда се обърна уплашена и съзря до вратата Ерик в работно облекло. Той я приближи.
— Събудих се и видях, че те няма. Исках само да разбера къде си отишъл.
Ерик кимна и привлече Аманда към себе си.
— А от „Лейди Джейн“ разтоварват оръжие, нали? — прошепна тя.
— И барут — допълни Ерик.
Аманда отхвърли решително глава назад и погледна Ерик право в очите.
— Защо ми казваш истината, след като ми нямаш доверие?
— Не си чак толкова глупава. Или бъркам? Може би искаш да ти кажа, че посред нощ сваляме кожени изделия и вино? — След тези думи той я отблъсна от себе си и започна бързо да се съблича. — Ела пак в леглото, Аманда! Имаме време да поспим още няколко часа.