Аманда се отпусна бавно на ръба на леглото и с възхищение впери очи в тялото на Ерик. Лунната светлина проблясваше примамливо по опънатите му мускули. Неудържимо бе желанието да го докосне, но не искаше в никакъв случай да направи първата стъпка.
Всъщност не стана нужда да чака дълго, защото Ерик също не издържа и със стон на удоволствие се хвърли отгоре й. Буря от страст са разгоря отново, но през цялото време и двамата усещаха твърде болезнено разстоянието, което се бе отворило между тях през месеците на дълга раздяла.
Когато любовният вихър заглъхна, Аманда се отпусна отмаляла в ръцете му. Той нежно я погали, спускайки пръсти от раменете й надолу към заоблените й задни части, а очите му търсеха настойчиво нейното лице.
— Лорд Дънмор вече е много опасен — осмели се да проговори най-сетне Ерик. — Има сведения, че иска да отиде до Монт Вернон и да отвлече Марта Вашингтон.
— Той никога не би си позволил такова нещо! — противопостави се Аманда. Усети, че Ерик повдигна рамене.
— Кемерън Хол също е примамлива цел за тях.
— Заради оръжието ли?
Ерик задържа дъха си за секунда:
— Губернаторът все още не подозира за това оръжие, мила моя.
Аманда извърна очи и погледна Ерик право в очите:
— Никога не бих навредила съзнателно на този дом, Ерик — обеща тя.
— А кой се крие зад обръщението „Ваше Височество“, по дяволите?
Аманда тръсна глава и се сви в гърдите на Ерик.
— Никога не бих навредила.
— Обещай ми! — прошепна Ерик, но Аманда замълча и само още повече се сгуши в него, потрепервайки цялата, тъй като тя още от сега усещаше страха, който щеше да я връхлети в самотните дни без него.
— Трепериш ли?
— Студено ми е.
— Но аз съм те прегърнал и е топло.
— Скоро няма да те има — изхълца тя.
В тъмното тя не можеше да види очите му, а също така не можеше и да предположи колко са силните чувствата, които в този момент той изпитваше към нея. Той истински я обичаше — красивото й лице, силата, с която съумяваше да се справи с всичко, всеотдайността и прекрасните й очи. Но ако тези очи лъжат, какво тогава? Ако тя предаваше някому това, което научаваше от него? „Не, тя не може да го прави“ — мислеше си той. „Не е способна на това.“
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Ню Йорк
Май 1776 г.
„Тя никога не би ме излъгала!“ — мислеше си той два месеца по-късно, седейки срещу Вашингтон в палатката му. Генералът току-що му бе заповядал да потегли с кораба си на юг. Старият му приятел и партньор сър Томас междувременно бе успял да измъкне от пристанището в Бостън кораба „Добра земя“.
— Конгресът най-после разреши да се пленяват чужди кораби — каза Вашингтон — и ние се надяваме, че ще успеете да нанесете възможно най-много щети на врага!
През целия май заселниците бяха строили укрепления в Ню Йорк, тъй като според решенията на конгреса това бе важна позиция в северната част на страната и тя не биваше да бъде изгубена. От тази страна се очакваше добре подготвено нападение, тъй като британският генерал Хю Халифакс се придвижваше от към Нова Скотия към Ню Йорк, в същата посока бързаше и брат му от Англия, адмирал Ричард Хю. Задачата на войската на заселниците не беше никак лека. Мъжете вече едва издържаха и много от тях искаха да се приберат у дома.
И точно в този труден момент Ерик научи, че Дънмор има информация за стоварените в Кемерън Хол оръжия и барут. В същото време генерал Левис, който ръководеше войската във Вирджиния, беше молил Ерик за помощ, тъй като се страхувал от нападение от страна на Дънмор.
Въпреки горещината Ерик трепереше. Какъв глупак беше само! Колкото по-силна е страстта, толкова по-болезнена става обидата от лъжата! Докато той е лежал тук в безсънните си нощи и с копнеж си е спомнял за уханието на прекрасната й коса, за нежната кожа на голото й тяло, за тъмнозелените й очи и твърдите гърди, в същото време тя…
Вашингтон го погледна съчувствено и му подаде чаша уиски.
— За последен път си бяхте у дома в края на март, нали?
Ерик кимна и хвърли още един поглед на листчето, подписано с „Ваше Височество“. След това изпсува здравата.
— Може би прибързано я обвинявате — отбеляза Вашингтон, но Ерик махна с ръка.
— Точно обратното, генерале. Аз съм виновен за всичко и вероятно ще ни струва твърде скъпо това невнимание — Ерик изпразни чашата на един дъх. След това козирува. — С ваше разрешение ще им дам да се разберат!