— Ерик?
— О, прощавайте! — Ерик се обърна бързо към своя домакин и пое подадената чаша. — Много благодаря, Томас.
Томас Мейбри се чукна с Ерик:
— За ваше здраве, сър, и за нашето общо начинание с „Бон су“! Дано да плава под щастлива звезда и да носи печалба и на двамата!
— За „Бон су“!
Сър Томас и Ерик бяха решили заедно да инвестират в един презокеански платноход. Доставките на тютюн и памук, които Ерик осигуряваше, щяха да пътуват директно за Англия. Бяха въведени нови търговски мита и затова той искаше да транспортира към Америка със собствени кораби луксозни стоки от Южна Европа и дори от Азия. Досега Лондон бе задължителната спирка в тази търговия.
— Любопитен съм дали ще се стигне до гражданско събрание, за което всички приказват — отбеляза сър Томас, поглеждайки също през прозореца. — Би трябвало да са седем хиляди.
— А защо трябва да се събират?
— Заради данъците върху чая. Действително парламентът в Лондон не би могъл да измисли по-глупаво нещо!
Развеселен, Ерик изпя чашата си до дъно.
— На страната на бунтовниците ли сте?
— Аз? Това звучи като предателство към родината, нали? — Сър Томас подсмръкна леко и се засмя. — Искам да ви кажа нещо — от това няма да последва нищо добро. Чрез тази специална отстъпка, която британското правителство направи на Бритиш Ист Индиа Къмпани, много от тукашните търговци ще отпаднат от бизнеса. Все някъде нещо ще се случи, а може би това ще стане тук, където агитатори като Адамс или Джон Ханкок… Да, със сигурност ще има размирици!
— Това прави нашето споразумение още по-интересно — констатира Ерик.
— Вярно — съгласи се Томас ухилен. — Или ще забогатеем и двамата, или ще трябва заедно да се обесим, приятелю! Това е положението.
— Може би — намръщи се Ерик.
— След като обсъдихме работата и политическото положение на колониите — рече сър Томас — ще е най-добре, ако се присъединим към обществото в балната зала. А сърцето на Ан Мари би се скършило от мъка, ако поне веднъж не танцува с вас.
— О, не бих допуснал такава трагедия!
Ерик бе обещал на дъщерята на своя стар приятел да не се впуска в дълги разговори.
— Наистина трябва да побързаме, защото желаещите да танцуват с нея са винаги премного.
Сър Томас се засмя и потупа Ерик по рамото.
— Но тя вижда само вас, приятелю!
Ерик се усмихна любезно, въпреки че не беше съгласен със забележката. Ан Мари беше будна девойка и забелязваше не само кавалерите, а това, което я свързваше с Ерик, беше само добро приятелство. Нищо повече. А Ерик с неудоволствие трябваше да си признае, че огромното му богатство би му осигурило кандидатки за женитба даже и като стане плешив старец с треперещи ръце. Но той все още няма тридесет и бе в разцвета на силите си. Може Ан Мари някой ден и да го покори, но засега той нямаше намерение да започва подобна любовна игра.
Чу се леко потропване на вратата и там се появи самолично въпросната дама — хубаво русо момиче с огромни сини очи.
Тя едновременно озари Ерик с усмивка и му рече сърдито:
— Ерик, този разговор стана прекалено дълъг!
— Дъще, разреши му поне да изпие уискито си.
— Аз също бързам — каза Ерик ухилен и вдигна чашата. Но усмивката му замръзна в секундата, в която през отворената врата мерна в балната зала странно цвете. Танцьорите се изместиха с една стъпка встрани и той видя по-добре момичето, привлякло вниманието му така внезапно. Беше облечена в дълбоко деколтирана копринена рокля в наситено синьо, а по голите й рамене се спускаха вълшебни къдрици. Косите й изглеждаха тъмни, но когато застанеше до светлина, те грейваха в червено — цвят, който може да бъде наблюдаван само при залез слънце.
А когато Ерик видя и лицето й, дъхът му спря в гърдите. Смарагдовозелените й изразителни очи проблясваха под дълги мигли. И още — малък, аристократично изваян нос, високи скули, нежно заоблени вежди и добре оформена уста със сочни устни. Само долната й устна бе по-пълна, отколкото трябва, за да се постигне абсолютното съвършенство. Но затова пък точно тази устна й придаваше вид на изкусителка, усмихваща се винаги на партньора си. Под едното си ухо тя бе прилепила черна кадифена бенка, която още по-силно привличаше погледа към малките й, изящни уши.