Силно пляскане на вода припомни на Ерик, че Тейритън се е измъкнал засега, но „Лейди Джейн“ все още е негово притежание.
— Ваше Височество! — викът на един от мъжете върна Ерик към реалността. Без съмнение това се отнасяше до Аманда, тъй като само той, Фредерик и още няколко негови приятели знаеха коя е тя всъщност. Трябваше да побърза, за да я стигне пръв. Учуден видя, че тя държи сабя. Тази лъжкиня! Вероятно ще се съпротивлява до край и даже ще пожертва живота си, само и само тя да бъде победителката.
„О, Господи, съкровището ми, ще ти извия врата!“ — каза си тихо Ерик, като видя как тя размахва сабята, преди да избяга. В движение Ерик заповяда на хората си да охраняват палубата. Дали пък Аманда нямаше да се хвърли във водата? Не. В паниката си тя бе влязла обратно в каютата. Един шотландец й се спусна на помощ, но беше съсечен на място от хората на Ерик. Тялото му падна вътре в кабината.
— Аз ще се погрижа сам за това — извика Ерик и блъсна вратата навътре.
Аманда бе коленичила до шотландеца. Вдигна очи и тях се четеше уплаха и в същото време дързост. Почти беззвучно тя произнесе името му, докато се изправяше на крака, подпряна на оръжието на шотландеца.
— Ваше Височество! — каза той тихо, почиствайки върха на сабята си. И тогава избълва всичко, което бе таил в душата си толкова време. В мига, в който Аманда искаше да го прекъсне, той й нареди да мълчи и въобще, не я остави да каже нито думичка. Струваше му нечовешко усилие да сдържи гнева си и да се овладее. Стараеше се и да не я докосне, защото иначе сигурно щеше да я убие на секундата или пък да я изнасили на палубата пред погледите на всички останали!
— Аз съм абсолютно невинна! — успя да извика тя.
Боже, какви лъжи! Та нали я намери тук при Тейритън!
— Невинна ли, Ваше Височество? — попита той с високо вдигнати вежди.
— Искам да ти кажа само, че…
— А аз ще ти кажа знам, че работиш за британците, че си ме шпионирала и че си известна под името „Ваше Височество“. Всеки път ти давах грешна информация и всеки път тази информация стигаше до Дънмор. Ти просто си ме лъгала — всеки път.
Невероятно, но тя бе насочила оръжието към него. Неговата жена, която нощи наред се бе гушила в прегръдките му, сега се прицелваше в него!
— Дай ми пушката! — заповяда той — Аманда!
— Стой там!
Безумна ярост се надигаше в гърдите му.
— Съвсем скоро търпението ми ще се изчерпи, Аманда! Ще взема оръжието и ако искаш за това да бъдеш убита…
— Не! Пусни ме да си вървя! Заклевам ти се, че съм невинна…
— Да пусна шпионина на свобода? Ако го направя, мен ще обесят! — той пристъпи крачка напред към нея. — Стреляй, но първо провери дали пушката е заредена — С тези думи той неочаквано й грабна оръжието и заедно с него я повлече из каютата. При тия движения пушката възпроизведе изстрел и куршумът се заби в дървения таван. Ерик стрелна с очи Аманда. На лицето му се появи горчива усмивка. — Пушката е била заредена, милейди, и ти си се целила точно в сърцето ми!
Тя е могла да го убие?
— А сега какво ще правите, Ваше Височество?
— Ще чакам.
— Какво? Спасението? Не се тревожи, то няма да дойде! — С какво удоволствие би погалил нежната кожа на бузите й, помисли си Ерик, когато тя застана съвсем близо пред него. Но веднага след това се появи мисълта, че тя е само една лъжкиня.
Изведнъж съвсем неочаквано тя се опита да се измъкне отстрани, но Ерик веднага я сграбчи за косата. Аманда отчаяно се съпротивляваше в ръцете му. Той изруга и изви ръцете й зад гърба, така че тялото й се допря плътно до неговото. Аманда разбра, че няма смисъл повече да се дърпа, затова замря, отметна глава назад и гордо го погледна право в очите.
Той прокара ръка с едва сдържана страст по брадичката й.
— Толкова хубава, а пък такава подла лъжкиня! Но сега вече край на всичко! Хайде, предай се, любов моя!
Тя се усмихна замислено, сякаш си припомни прелестта на отлетелите любовни мигове.
— Никога, милорд!
В този момент пристигна едни млад войник:
— Най-после я спипахме! Тази „Ваше Височество“ е предала на британците кораба и въобще всичките ни тайни!
— Да — отвърна тихо Ерик като не откъсваше поглед от Аманда — най-после я спипахме! — Но изведнъж сякаш го обзе дива ярост. Стана му гадно само от допира до нея. Блъсна я така силно, че тя едва запази равновесие.
Лейтенантът свирна леко през зъби.
— Нищо чудно, че така лесно ни е заблудила.
Горчиви думи!
— Да, не й беше никак трудно — съгласи се Ерик.