— Ще я обесят ли? — попита войникът. — Бесим ли въобще жени, генерале?
Ерик не обърна внимание на въпроса, защото видя как Аманда се сви в себе си. Дали се страхуваше? Или вече усещаше примката около врата си?
— Милорд, вие бихте могли да наредите тя да бъде обесена!
Ерик се усмихна, припомняйки си топлото й прелъстително тяло и страстните целувки.
— Да, така е. Мога да наредя, защото в края на краищата тя е моя жена.
Докато младият човек се съвземаше от изненадата, Ерик вече даваше заповедите си:
— Кажете да поемат курс към Кемерън Хол и наредете този лейтенант да бъде изнесен! Всички убити британци да бъдат изхвърлени зад борда, а нашите ще ги погребем у дома — после се обърна към Аманда — Ще си поговорим по-късно.
Ерик се поклони леко и напусна кабината. Изтича на носа на кораба и остави вятърът да духа право в лицето му. От една страна, беше радостен, че „Лейди Джейн“ и Аманда бяха отново негови. Но при всички случаи оръжието и барутът са загубени. Нямаше и понятие как ще свърши всичко това. Не можеше да се разведе, това означаваше сам да отреже едната си ръка. Имаше нужда от време, за да възстанови душевното си равновесие. Освен това спешно трябваше да се срещне с генерал Леви, за да обсъдят по-нататъшната си стратегия срещу флотата на Дънмор.
Със затворени очи той се подпря на такелажа, докато дойдоха да му съобщят, че съвсем скоро ще акостират.
— Нека Фредерик заведе жена ми под охрана у дома. Предупредете прислугата да държи под око Аманда. През това време аз ще потърся генерал Леви. Нашите хора могат да останат на борда или пък да разпънат палатки на поляната.
— На вашите заповеди, сър!
От височината, на която бе застанал, Ерик можеше да наблюдава как Фредерик поведе Аманда през палубата. Войниците наоколо я гледаха като достоен враг. По дяволите, Аманда!
Видя и как колата потегли по посока на Кемерън Хол. След това напусна кораба и заедно с приятеля си Денис тръгна към генерал Леви. Не им бе необходимо много време, за да открият генерала и да го запознаят със сегашното положение. Не бе трудно да измислят и плана за утрешния ден. След като всичко това бе свършено, Ерик стана, за да си ходи, но генералът го задържа за момент.
— Лорд Кемерън, искам само да ви кажа, че засега нямаме сигурни доказателства за това кой ни е шпионирал — отбеляза Леви.
— Нямате доказателства ли?
— Както виждате, новините се движат със скоростта на вятъра — каза генералът усмихнат. — Победата ви на „Лейди Джейн“ бе наблюдавана от сушата. Както чух, на борда се намирала и жена ви, за която се говори, че била шпионинът. Но припомнете си, че Дънмор имаше намерение да отвлече и мисис Вашингтон! Напълно е възможно същото да е сполетяло и вашата съпруга.
Ерик кимна замислено, но в същото време се сети, че Аманда бе вдигнала насреща му заредено оръжие. Какви ли изненади го очакваха в собствената му спалня?
— Благодаря за съвета. Съвсем скоро жена ми ще отпътува за Франция, така че и тя, и ние ще имаме сигурност в по-нататъшните си действия.
След задъхан галоп през полето Ерик най-после скочи от коня пред дома си, където бе посрещнат от неимоверно щастливия Пиер.
— Какво се е случило, Пиер? Искам да чуя истината и то цялата!
— И аз самият не знам цялата истина — сви рамене Пиер. — Даниел бе така сломена, че чак сега дойде на себе си. Тя се закле, че Аманда е невинна.
— Даниел би казала, че Аманда е невинна, даже и ако я бяхме спипали в леглото на краля!
Виждаше се, че на Пиер му става все по-неприятно.
— Но тя не ни стори нищо лошо! Когато Тейритън посегна да удари Маргарет, Аманда не му позволи да я докосне.
— Но тръгна доброволно с него, нали?
— Така изглеждаше — измърмори Пиер, навеждайки глава.
— Това ми е достатъчно, Пиер — отвърна Ерик. — Искам утре след моето заминаване тя да бъде изпратена незабавно за Франция! За тази цел ще използвам „Добра земя“. Ще придружиш жена ми. И Касиди също ще тръгне.
— А Даниел?
Ерик се поколеба за миг.
— Добре, и тя може да се присъедини към вас.
— Колко дълго ще останем там?
— Още не знам — въздъхна Ерик. — Ще говоря с граф Дьо ла Рошел, който живее във Версай. Когато тук всичко свърши, ще дойда да ви прибера всичките.
— А какво ще стане междувременно с Кемерън Хол?
— Ричард ще остане тук и ще се грижи за къщата. Той познава стопанството вече много по-добре от мен.
— Лейди Кемерън също направи много за Кемерън Хол, ако ми разрешите да забележа.
— Тогава да приемем, че за известно време нещата няма да вървят съвсем добре, но, за съжаление, вече нищо не мога да променя. Разбра ли ме?