— Да, милорд.
— Лека нощ, Пиер!
— Лека нощ, милорд!
След този разговор Ерик огледа сградите, където все още догаряше пожарът, но щетите не бяха чак толкова големи. Преди да влезе в спалнята, той спря за миг и след това тихо отвори вратата.
Още първият поглед върху Аманда изпълни съществото му със страст, желание и гореща ярост. Той отхвърли всяка мисъл за предварително подготвения студен поздрав. Над ваната все още се носеше топла пара. Аманда Стърлинг се бе увила в ленен чаршаф и гледаше през прозореца. Сигурно беше усетила течението от отварянето на вратата, защото се обърна мигновено. Имаше съвсем невинен вид с тези огромни тъмнозелени очи, уплашено стиснала плата пред гърдите си.
Застанаха един срещу друг съвсем като чужди. Най-после Ерик се раздвижи. Затвори вратата и се облегна назад.
— Е, Ваше Височество, часът на разплатата настъпи.
Той почака известно време с надеждата, че тя ще започне да го уверява в своята невинност, но тъй като нищо не последва, Ерик я приближи с иронична усмивка.
— Да, милейди, казах, че часът на разплатата настъпи!
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
САМО ЕДИН ЖИВОТ
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Аманда гледаше безмълвно към Ерик и не можеше да повярва, че съпругът й и този мрачен, заплашителен непознат са един и същ човек. Тя искаше отново да започне да му се закълне в своята невинност, но страхът й беше толкова голям, че можеше само да гледа втренчено пред себе си. Ерик се отпусна с тихо стенание на един стол и вдигна крака си на отсрещния. Аманда бе притаила дъх и не смееше да мръдне. Само ръцете й придърпваха от време навреме ленения плат.
Ерик си наля чаша вино и отпи. След това я погледна пронизващо.
— Нож ли криеш между гърдите си, любов моя? — попита я нежно той.
Тя поклати глава.
— Никога не съм желала смъртта ти!
— Така ли, аз пък си спомням нещо друго.
— Тогава просто ме бе обхванала ярост.
— Но точно днес беше насочила пушка към гърдите ми!
— Ако исках да те убия, никога нямаше да взема нож, който ти би използвал с по-голяма лекота срещу мен.
— Ах, така ли? — Как мразеше този му начин да й се подиграва! — Бедната Аманда! Знаеш как да използваш слабостта си, когато си натясно и да я превръщаш в сила.
— Аз не съм натясно! Аз съм невинна за това, в което ме обвиняваш!
— Невинна ли? — иронизира я той.
Пръстите й се свиха конвулсивно и чак сега тя разбра, че наистина изглежда така, сякаш крие нещо. Ерик скочи и дръпна чаршафа. Аманда пое дълбоко дъх и застана пред него съвсем гола, такава, каквато неговите очи жадуваха да я видят. Искаше й се да избяга и да се скрие някъде, но от друга страна, нямаше намерение да покаже страха си. Гордо отметна глава назад и тихо каза:
— Както виждаш, нямам нищо! — след което му метна презрителен поглед и посегна към кърпата. — Сега вече можеш да ме извиниш.
— Да те извиня? Да не би да си мислиш, че тук ще си разменяме само учтиви фрази? Не, съкровище мое, повече не мога да те извинявам! — Той сграбчи раменете й я принуди да го погледне. — Още от първия миг ми бе ясно, че имаш други политически разбирания и че ще помагаш на Дънмор според силите си, но не ти попречих. След сватбата ни наредих да те пазят, но не заради информацията, а за собствената ти сигурност! — Гласът на Ерик засече, тъй като страстта, която се надигаше в него, му пречеше да говори. Освен това не можеше да приеме с разума си, че тя е успяла да го шпионира тъкмо защото той е очаквал от нея вярност. Болката ставаше все по-неудържима, но той само стисна още по-силно раменете й. — Господи, ако все още разчиташ на някаква милост, тогава казвай веднага цялата истина!
— Нищо не съм сторила!
— Лъжеш!
— Не! — Очите й се напълниха със сълзи, защото не можеше да му обясни положението си. Беше го мразила, беше се борила с него, но сега в този случай беше действително невинна. И освен това го обичаше. — Нямам какво повече да кажа! — извика тя. — Изправи ме пред съд или ме обеси, но сега ме остави на мира!
— Да те оставя на мира? — отново поде с подигравателен тон Ерик и посочи раздраната си и изцапана униформа. — Извикаха ме тук чак от Ню Йорк, защото жена ми запланувала поражението ми! А може би ти самата си подпалила къщата!
— Не! Напротив! Аз ги помолих да пощадят Кемерън Хол. В замяна им предложих да тръгна с тях доброволно, иначе…
— Затвори си устата! — извика той и посегна да я удари. — Какво си направила?
— Предложих им да тръгна доброволно с тях, ако пощадят къщата. И те удържаха на думата си, Ерик…
— Значи ти наистина си отишла сама в ръцете на Тейритън? Може би просто си забравила, че сме женени! Подарила си се на Тейритън! А през това време армията и аз напразно се мъчим нещо да променим. Всичко ставало много по-лесно, когато курвата се предложи на един британец!