— Как смееш! — изкрещя тя и сълзи от яд и безсилие изскочиха от очите й. Тя се опита да скочи отгоре му и да го удари, но той я хвана и с един замах я метна на леглото. Притисна я към възглавницата с тялото си и я погледна право в очите. В същото това време обаче освободи едната си ръка и я погали по слепоочията.
— Нощем, когато стоях буден, си представях как лежиш сама в това легло. Упреквах се, че съм те оставил сама, но все се надявах, че ще спазиш обещанието си и няма да ме предадеш. Мислех си как вълшебно ухаеш след баня, желаех те и все отхвърлях представата за Тейритън, сложил ръце на гърдите ти така, както сега съм направил аз.
— Никога не съм ти изневерявала! — извика тя трепереща. — Не мога да понасям Робърт Тейритън и ти добре го знаеш.
— Знам само, че днес сутринта си тръгнала доброволно след него.
— Слугите…
— Слугите никога не ме лъжат.
— Но аз…
— Какво ти? — попита той с нарастващ гняв.
Тя имаше намерение да изрече обяснение в любов, но то угасна още на устните й. Думите обаче продължаваха още дълго да звучат в главата й. Но беше твърде късно. И без това Ерик вече не би й повярвал.
— Аз наистина нищо не съм направила — повтори Аманда, но той само се ухили ехидно.
— Може би просто трябваше да убия Тейритън. И теб също.
— Ерик…
— Няма защо да се страхуваш, любов моя, няма да ида чак дотам.
— Ерик, пусни ме!
Аманда знаеше, че той я мрази в този момент, също както и тя не може да понася тази негова тънка усмивчица. И въпреки това усещаше тялото му като приятна тежест. Наистина любовта и омразата бяха толкова близо в човешкото сърце! Искаше да избяга от него, но в същото време жадуваше за допира и ласките му. Вече не можеше да живее, без да чувства ръцете и устните му върху тялото си.
— Забравяш, че си ми жена — предупреди я той.
— Жена, която ти презираш и на която не вярваш. Пусни ме!
— Не, няма да те пусна, независимо какъв ще е изходът от войната. Освен това тази нощ е моя!
Аманда се опитваше да подтисне огъня на страстта, който се разгаряше все по-силно в тялото й. Цели два месеца тя бе жадувала за Ерик. Утеха й беше Кемерън Хол, който тя беше управлявала с цялата си обич и старание. А сега Тейритън бе развалил всичко. Аманда усещаше, че омразата на Ерик расте с всяка изминала минута. Забелязваше го във всеки поглед, във всяко докосване. Понечи да каже нещо, но се спря, тъй като той я изгледа пронизващо, но тя не можа да схване какво се върти в главата му.
Въпреки това Ерик продължаваше да я гали по страните и да заравя пръсти в къдрите й, спомняйки си за онези пусти нощи, когато я държеше мислено в ръцете си. Винаги се беше възхищавал на жизнелюбието й. И сега гледаше полуотворената й уста, толкова близо до него, че целият изтръпваше. Стана му ясно, че ако не бяха тия спомени, щеше да се срути емоционално и че точно заради тях той ще я притежава тази нощ.
Устните му все повече наближаваха нейните.
— Не! Недей! Не! — протестираше Аманда. — Не, щом не ме обичаш!
— Откога моята любов е така важна за теб? Не е ставало дума за любов, когато се женихме, нито по-късно, когато взе бележката от библиотеката и я даде на баща си, нито пък сега, при последното ти предателство!
— Но аз не съм те предала, Ерик! Не се прави на глупак и ме изслушай! Може би съм виновна за много други неща, но… ти нищо не можеш да разбереш! Те искаха Дамиен…
— Сега пък за какво говориш? — попита я той остро.
Аманда преглътна няколко пъти.
— Баща ми винаги ме изнудваше с Дамиен. Отначало ме заплашваше, че ще го арестува и ще нареди да го обесят. След което наистина го хванаха. Конят! Спомняш ли за случая с отровения кон? Баща ми сигурно не би се поколебал да стори същото и с Дамиен!
— Но Дамиен отдавна е на свобода!
— Точно това се опитвам да ти обясня. Вероятно има друг шпионин. Във всеки случай този път не съм била аз.
— Добре скроена история — усмихна се той.
— Ерик, моля те… — Тя се опита да се измъкне изпод него, но с тези си движения само се притисна още повече към тялото му. Вече тръпнеше от страст и едновременно с това се мразеше, че е подвластна на плътските си желания и забравя гордостта си, щом се намери в прегръдките му. — Не можем да го сторим!
— Но ти си моя жена!
— Ти обаче твърдиш, че тази жена те е измамила.
— Тази нощ не се брои.
— Не, Ерик! — Тя бе готова да заплаче всеки момент, но почувства възбудения му член, който лудо напираше към нея под униформата. В ушите й забуча. И в същото време се дърпаше като побъркана. — Не, Ерик, не!