— Но, милейди! Не искаш ли да ти бъде простено? — провокира я той усмихнат.
— Моля? — Тя затаи дъх и облиза пресъхналите си устни.
— Може би пък ще го сторя.
— Ти наистина ли искаш точно по този начин да те помоля за прошка? — погледна го недоверчиво тя.
— Да приемем, че това ще е само началото.
— Искаш да заприличам на курва, която се пазари?! Не, Ерик, никога!
В този момент той притисна страстно устните си към нейните. Отначало тя се опита да се съпротивлява, но когато езикът му плъзна навътре и успя да се промъкне през зъбите й, гореща вълна сладострастие я заля цялата и прогони от главата й всякакви мисли за по-нататъшно противопоставяне. Тя го обичаше и не можеше да му устои, както не можеше да устои и на желанията на тялото си.
Треперещите му ръце я обхождаха цялата. Малко по-късно същото сториха и устните му. Тя се опита да си поеме въздух, когато езикът му започна да дразни връхчетата на гърдите й. По едно време Аманда с почуда установи, че и нейните ръце неудържимо го галят.
— Отдай ми се цялата, любов моя! — шепнеше той в ухото й, докато тялото му се притискаше тръпнещо към нейното. — Подлуди ме със сладостта си, с вълшебството на тази нощ!
В този момент всички несъгласия помежду им бяха забравени. Сякаш целият свят бе изчезнал, за да възкръсне отново в тяхната любов. Единствено на соления вятър откъм реката беше позволено да гали тялото на Аманда там, където Ерик не го бе покрил със своето. Аманда се опитваше да си спомни кога за последен път е лежала в подобна сласт на това легло. Вече без никаква съпротива тя предоставяше тялото си на неговите ръце, устни, език, зъби, които безпрепятствено се движеха навсякъде. По едно време Ерик се надигна, а Аманда го наблюдаваше през спуснатите си клепачи. Но Ерик не се съблече, както предположи тя, а само се наведе и започна да гали крака й, като го целуваше пръст по пръст. След това устните му плъзнаха нагоре по бедрата, докато езикът му проникна дълбоко между краката й. Аманда потръпна от удоволствие, а ръцете й се вплетоха здраво в косите му. Главата й се замята насам-натам. Движенията й ставаха все по-бързи, а стоновете — все по-сладострастни. Ерик продължаваше да я възбужда, но когато тя стигна до предела на силите си, той се отдръпна от нея.
Този път се съблече и няколко минути по-късно вече бе проникнал дълбоко в нея, опивайки се от насладата, която тя му предлагаше. Беше се подпрял на ръцете си, така че Аманда можеше да вижда изражението на лицето му — диво и обезумяло, всеки път, когато с още по-силен тласък влизаше в нея. Какво беше това — любов или омраза? Но страстта грабна разума и издигна тялото й към върховете на удоволствието. После тя се отпусна в ръцете му и усети как Ерик с последен, мощен тласък свърши в нея.
Преди да се изтърколи настрани, той нежно я целуна. Аманда понечи да каже нещо, но той сложи пръсти на устните й: „Не тази нощ!“
— Ерик, моля те, чуй ме най-после! — извика отчаяно тя. — Ерик, обичам те!
Мускулите по цялото му тяло така се свиха, че Аманда се изплаши.
— Моля те, остави тия игрички! — измърмори несмело той.
— Това не е игра, Ерик! — отвърна тя почти разплакана.
— Ох, само да можех да ти повярвам! — простена той с тежка въздишка.
— Защо?
— Не искам повече да слушам за това! Най-трудно можеш да докажеш, че ме обичаш!
Аманда лежеше неподвижно, не смеейки да мръдне, но Ерик изведнъж се хвърли отгоре й и зацелува мокрото й от потта тяло. Желанието да се любят отново ги връхлетя и те го направиха още веднъж. Този път ръцете на Аманда бяха навсякъде. Разпилените й коси гъделичкаха голия му корем, когато тя се бе навела надолу и галеше възбудения член. Първо върха на езичето й леко погали главичката му, а после устните й го обхванаха от всички страни и поеха навътре в устата й.
Дълго след като страстта бе утолена, те продължаваха да лежат прегърнати и така потънаха в дълбок, безпаметен сън. На сутринта, когато Аманда отвори очи, Ерик вече бе облечен, стоеше до прозореца и чакаше нейното пробуждане. Инстинктивно тя усети, че атмосферата вече е друга и дръпна завивката да брадичката си. Ерик се обърна към нея. Погледна я студено и отчуждено.
— Ти тръгваш — констатира тя.
— Трябва да преследваме докрай лорд Дънмор, както може би се досещаш.
— Да — въздъхна тя. — Трябва ли да се считам за пленница?
Ерик поклати глава и това даде някаква минимална надежда на Аманда, че бурята може и да се размине. Ако имаше време, тя вече би могла да му обясни, че той все още е в нейното сърце и че въобще нищо не е променено. Тя беше негова жена и знаеше, че му принадлежи изцяло.