— Можете да ми имате доверие — увери го Касиди.
Ерик козирува и подкара коня през поляната надолу към реката, където неговите хора бяха разпънали палатки. Не посмя да се обърне, тъй като знаеше, че ще се размекне, ако види лицето й на прозореца.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
В първите дни на юли флотът на Дънмор беше разбит край Гуинските острови. По-късно се разбра, че още първият изстрел е улучил кабината на губернатора, при втория загинали няколко войника, а при третия се изпотрошил всичкия порцелан на Дънмор. Който можал, избягал и се спасил. Сега Кемерън се чудеше дали Стърлинг и Тейритън са сред убитите или сред ранените. Но при всички случай за момента опасността бе отстранена и Ерик можеше да въздъхне с облекчение.
Нощно време Ерик често лежеше буден и си мислеше за красивото лице на Аманда и за отчаяните й твърдения, че е невинна. Тогава той не я беше изслушал само от яд, но сега, когато Дънмор бе отстранен, а британската армия навсякъде понасяше големи загуби, той се проклинаше заради безсмисленото си упорство. И вместо да иде по най-бързия начин до Ню Йорк, той реши първо да мине през Кемерън Хол. Може би Аманда все още не беше заминала и той щеше да чуе нейните обяснения, а някои дори и да приеме.
Фредерик остана далеч назад, тъй като Ерик бързаше неудържимо към дома, но когато наближи къщата, сърцето му се натъжи ужасно. Още от хълма той видя, че пристанището е празно. „Добра земя“ бе потеглила към Франция. Въпреки това влезе за кратко в къщата, където го посрещнаха Ричард и няколко домашни прислужници. Докато се качваше нагоре по стълбата, той се почувства страшно самотен. Без гласа на Аманда, без аромата на парфюма й, без шумоленето на полите й Кемерън Хол бе странно празен и бездушен.
— Лорд Кемерън!
Ерик се обърна нервно и видя, че през вратата връхлита Фредерик.
— Лорд Кемерън! Независимостта! Континенталният конгрес прие декларация за обявяване на независимостта, която ще бъде отпечатана по всички вестници! Ние сме свободни и независими граждани!
Ерик се подпря на перилото на стълбата. Мечтаният ден бе настъпил и зад него лежеше дълъг и труден път. Оставаше надеждата, че колелото на историята няма да се завърти обратно. Дълбоко вътрешно вълнение го обхвана целия и той бе доволен, че научава новината тук, в Кемерън Хол. Сега вече можеше да си признае, че си заслужаваше да се изтърпи всички лишения в името на борбата. Той се спусна бързо по стълбата.
— Ричард! Бренди от най-доброто. Елате всички! Нека празнуваме! Да пием за свободата!
„… заслужаваше си да се подложи на всички тия лишения в името на борбата…“ — Смисълът на това изречение отново завладя Ерик, когато няколко дни по-късно той се изправи пред Вашингтон в Ню Йорк. Междувременно британците бяха събрали огромна войска под ръководството на Хю. Късметът беше на тяхна страна, така че Вашингтон бе принуден да изтегли хората си от Лонг Айлънд. Отстъпваха укрепление след укрепление и все пак можеха да се похвалят с това, че са забавили настъплението на британците.
В края на септември Ерик беше в палатката на Вашингтон и двамата разглеждаха картата на Ню Йорк и Ню Джърси, когато пристигна важно съобщение. Докато го четеше, Вашингтон пребледня и се присви на две.
— Хванали са моя шпионин!
Ерик си спомни, че Вашингтон бе търсил сред младите мъже в армията си някой доброволец, който да шпионира британските позиции. Беше се явил младеж на име Натан Хале, който по-късно се бе преправил на холандски учител.
— Беше най-много на двадесет и една година — потърка Вашингтон чело. — Някой го е издал, заловили са го и са го обесили! — въздъхна отново той и погледна към листа. — Последните му думи били, чуйте, Ерик, наистина е впечатляващо: „Съжалявам, че имам само един живот, който мога да отдам на страната си.“ Само един живот. Господи!
— Война… — припомни му Ерик след дълга пауза.
— Да, война е и в нея ще изгубим още много хора… Но този младеж Хале! Как може един толкова храбър човек да умре така мъченически!
Мъченически! Да, така е било, мислеше си Ерик, когато на следващия ден повеждаше хората си. Но не само мъченически. Последните думи на Натан вече се бяха разпространили сред войниците и сякаш бяха дали крила на цяла една армия, с което самият той бе извоювал безсмъртието си.
През нощта Ерик бе сънувал как много от войниците му загиват сред барутен дим, който по едно време се разсея и там се появиха очите на Аманда, които гледаха с упрек. Хале е бил предаден. Тогава това би означавало, че Аманда не е виновна, че казваше истината и издайничеството е дело на някой друг. Ерик се събуди с вик и когато дойде на себе си, осъзна, че след малко ще поведе още много млади мъже към сигурна смърт.