На двадесет и осми октомври при Уайт Пайнс имаше битка, когато за първи път американската армия успя да нанесе значително поражение на британците и след ожесточени битки да спечели победа. През тия дни Ерик често търсеше компанията на сър Томас и Ан Мари, която се грижеше самоотвержено не само за баща си, но и за всички ранени. При всеки удобен случай той се отбиваше при тях, за да похапне, а една вечер, когато бе излязъл на разходка, изведнъж Ан Мари му се хвърли на врата. Ерик отвърна на целувката й със свито сърце, но когато тя взе ръцете му и ги сложи на гърдите си, той се отдръпна и само нежно я погали по бузата.
— Аз съм женен мъж, Ан Мари и ми е съвестно да ви правя моя любовница.
— А ако за мен това няма никакво значение? — прошепна тя.
Ерик я погледна мълчаливо. Ан Мари го разбра.
— По-рано исках първо да се оженя и след това да се любя, но сега ми е все едно. Но вие, разбира се, имате право, Ерик. По-добре идете до Франция и вземете жена си обратно. Не мога да си представя, че тя ви е лъгала така безсрамно.
— Не мога, Ан Мари — каза той и хвана ръцете й. — Може би е по-добре да не се отбивам повече при вас.
— Не! — Тя сложи пръст върху устните му. — Не отхвърляйте приятелството ми. Имам нужда от вас и от Дамиен.
— Малкият кибритлия? Той още не ми е простил и говори с мен само по служба.
— Знаете ли, че е влюбен?
— Не, нямам представа.
— Избраницата е лейди Жьонвиев — весели трапчинки се появиха на страните на Ан Мари. — Струва ми се, че всичко започна в Уилямсбърг. Той страстно я желае и тъй като не може да иде при нея, тя ще дойде на посещение.
— Така ли? Та Жьонвиев обича най-много от всичко удобството си!
— Толкова ли добре я познавате?
— О, беше отдавна. Но може би сега е обхваната от революционна треска. Времето ще покаже какво се е променило у нея.
— Вярно — отбеляза Ан Мари и целуна сестрински Ерик по бузата. — Вземете обратно жена си, Ерик!
— Не мога! — повтори Ерик още веднъж и погледна така гневно, че Ан Мари млъкна.
През ноември форт Вашингтон в северен Манхатън падна и две хиляди и осемстотин американски войници бяха пленени, форт Лий в Ню Джърси също бе принуден да се предаде и, за съжаление, голяма част от оръжието бе изгубена. При изтеглянето си през Ню Джърси бе заловен и Чарлз Лий заедно с още четиристотин мъже.
Вашингтон беше пребледнял, когато разбрал за това. С останалите му триста души той тръгна в южна посока към Пенсилвания. Континенталният конгрес се беше преместил от Филаделфия в Балтимор и оттам възложи на Вашингтон нови задачи, като му даде още по-голяма власт.
Ерик облече индиански дрехи и се опита да разузнае местоположението на врага, мислейки през цялото време за Натан Хале. С какво удоволствие само британците биха го обесили, ако им паднеше в ръцете. Обаче успя да се измъкне невредим и докладва, че генерал Хю се е разположил с по-голямата част от армията си в Ню Йорк и в южен Ню Джърси, вероятно с намерението да изчака спокойно до началото на следващата година.
Наближаваше Коледа. Ерик обикновено прекарваше времето си в палатката на Вашингтон. И тоя ден той беше там и наблюдаваше как Вашингтон ходи нервен напред-назад, току поглеждайки към картата.
— Намираме се в много сложно положение, джентълмени. Армията е слаба. Малкото воини, които останаха, са уморени и искат да се връщат по домовете. Затова аз съставих план на действие…
Това беше един носещ големи рискове и въобще твърде опасен план, но в същото време той бе и блестящо замислен. Така точно в коледната нощ, в снежна буря две хиляди и четиристотин мъже преминаха по море петдесет километра северно от Трентън. Беше кучешки студ и вятърът биеше в лицата така, че те целите се покриха с малки ледени висулчици. През цялото време Вашингтон не мръдна от носа на първата лодка, за да не го изгубят от погледа си и за да служи за ориентир.
Рано сутринта те нападнаха изненаданите британци и взеха в плен най-малко хиляда войници, заспали след снощното пиянство. Американците замъкнаха и доста оръжие и муниции. Но радостта не трая дълго. Двадесет и четири часа по-късно към тях се придвижи генерал лорд Корнуелис, придружен от значителен брой воини, а в същото време още две хиляди и петстотин войници очакваха заповедите му в Принстън.
— Ще изгубим битката — кахъреше се Вашингтон. — Огньовете пред палатките…
— Да ги оставим ли да горят?
— Да, ще ги оставим.