В прикритието на нощта американците се измъкнаха от лагера и нападнаха подкреплението в Принстън, което бе на път към Корнуелис. Битката беше жестока, но този път американците надделяха. Преди да се отправят към Мориктаун, те взеха доста оръжие като плячка. Тази нощ даде повод за празнуване.
— Ще влезете в историята като един от най-добрите американски пълководци — каза Ерик на Вашингтон.
— Но ако изгубя още няколко битки, просто ще ме отпишат.
— За Бога, нищо повече не можеше да се направи!
— Спокойно, до пролетта ще стана герой — рече Вашингтон и усмихнат простря краката си напред. — Корнуелис ще трябва да се оттегли от западната част на Ню Джърси, тъй като прекъснахме връзките му. Но май е дошло време да помислим за зимуване. Между другото, имам няколко писма за вас.
— От жена ми ли? — попита Ерик и ръцете му се разтрепериха от вълнение.
— Не, но са от Франция — поклати Вашингтон глава. — Едното е от слугата ви Касиди, а другото от мистър Франклин.
— Франклин?
— Да, бедничкият Бен. Континенталният конгрес го изпрати като посланик във Франция, за да ги спечели за нашето дело. Както се вижда, изборът е точен, тъй като явно всички там са впечатлени от чара на възрастния господин.
— Да, той действително е забележителен човек — отвърна Ерик, докато разкъсваше писмото на Касиди и бегло преминаваше по редовете. Касиди пишеше, че всичко е наред, но въпреки това настоятелно го молеше да отиде там. Едва тогава Ерик забеляза, че писмото е писано през септември и погледна учудено към Вашингтон.
— Писмото е било изпратено първо във Вирджиния и оттам са го препратили тук — обясни Вашингтон.
Ерик само кимна и взе втория плик. С радостни думи Франклин му съобщаваше, че ще става баща. „Единственото, за което съжалявам, е, че детето не може да се роди на американска земя, особено когато баща му е такъв известен човек със силен характер. Почувствах се задължен да ви информирам за бащинството ви, тъй като разбрах, че не поддържате никаква кореспонденция с жена си.“ Писмото продължаваше все в този дух, но Ерик не можа да възприеме нищо повече. Най-после се бе случило това, за което той отдавна мечтаеше, но пък Аманда сега се намираше на противоположната страна на океана. Опита се да пресметне кога се е случило всичко това, но не успя. Знаеше само, че за последен път я бе видял през юни.
— Ерик? — повика го Вашингтон загрижено.
— Тя… тя е бременна! Най-после! — промълви Ерик.
— Най-после? — Вашингтон вдигна учудено вежди. — Ако не се лъжа, вие сте женени едва от две години.
— Три — поправи го Ерик. — Вече бях започнал да се страхувам, че няма… — но замълча, тъй като си спомни обвиненията, които бе произнесъл пред Аманда. Добре поне, че Жак бе при нея. — О, Боже! — простена Ерик.
Вашингтон се облегна назад и се загледа в Ерик.
— Сега, през зимата, няма да има кой знае какви важни събития. Може би бих могъл да ви изпратя с няколко важни писма до Париж, но в случай, че сам си намерите кораб.
— Изобщо няма да е трудно — ухили се Ерик. — Просто ще се кача на „Добра земя“. Джордж, никога няма да забравя това! За да ви се отплатя, ще се опитам да отмъкна някой британски кораб с оръжие. Обещавам ви!
— Веднага ще напиша необходимите документи — рече Вашингтон и се наведе над бюрото си.
— Лейди Кемерън!
Аманда седеше на малка пейка сред Версайския парк. Искаше да остане сама, но като чу веселия глас на Франклин, също се усмихна. Той беше леко задъхан, което според нея бе нормално за възрастта му. Тя не би го нарекла в никакъв случай стар, тъй като държанието му бе винаги младежко, а очите му излъчваха неудържимо жизнелюбие.
— Тук съм, мистър Франклин! — викна тя, скрита в тайното си ъгълче.
— Добър ден, мила моя!
— Седнете, ако въобще остава място от мен — прикани го тя. Вече бе доста наедряла и наистина изпълваше почти цялата пейка. — Как сте? — попита тя новия си приятел, сияеща насреща му.
— Благодаря, не съм зле — отвърна той — Но не може да се каже и че съм добре. Вече намерих някаква подкрепа и се надявам, че ще успея да убедя и краля. Засега кралицата е на моя страна.
— Мария Антоанета? Тя ви харесва, нали? — закачи го Аманда, тъй като на всички бе известно, че дамите веднага ставаха подвластни на обаянието на Бенджамин.
— Ох, понякога си мисля, че гледат на всичко като на игра и не могат да схванат сериозността на положението — изпъшка той.
— Казват, че Луи прави всичко възможно, за да изглежда мъдър крал. Но дали е такъв ще покаже бъдещето. Погледнете само колко огромен е този дворец! Вътре като нищо можеш да се изгубиш.
Наистина беше така и в друга ситуация Аманда сигурно би се наслаждавала на престоя си тук, но сега единственото, което чувстваше, бе огорчението. Никога не си бе представяла, че Ерик може така да я изостави. Тя го бе следила от прозореца и забеляза, че той не се обърна нито веднъж. А как се надяваше да я потърси с поглед и дори да се върне при нея!