„Беше хубава. Съсипали сте цялата планета и ние ще ви поискаме обезщетение за това.“
Заедно с фотосветкавиците в залата бликна кратък смях. Представлението ставаше разбираемо — някакъв макар и неуместен, но все пак остроумен номер в защита на природата. Сега това беше по-актуално и от правата на човека.
— Следващата точка от дневния ред на общото събрание е изработването на харта за защита на природата — каза малко по-хладно председателят. — Готова е, остава само да бъде гласувана.
„Нямаме пред вид това. Звездата, която наричате Слънце, заедно с всичките й планети принадлежи на нас, вие сте се настанили на нея въпреки решението на Галактическия съвет. Длъжни сте в най-кратък срок да я опразните, защото ни е нужна. Това е, което имаме да ви съобщим.“
След първия миг на стъписването залата избухна в спонтанен смях. Такъв обрат в атракцията никой не бе очаквал. Пък и след като бяха свикнали с плашещите физиономии на джужетата, сега те им се сториха смешни. А надписите явно пародираха комиксите, само дето не се появяваха в мехури пред устата, а светваха над главите им като върху невидимо светлинно табло.
Носителят на Нобеловата награда за мир помоли за тишина и попита няма ли желаещ да възрази на гостите от чуждата цивилизация. Може би някой от постоянните представители на Съвета за сигурност?
Шеговитата му стрела, отправена към ония сили, носещи главната отговорност за положението на Земята, предизвика буйно веселие сред държавите от третия свят. Никой, естествено, не се вдигна — нито от великите, нито от средно великите или малко великите сили. А оживлението нарасна с новия надпис:
„Ако цивилизацията, наричаща себе си човечество, действително желае да живее в мир с другите цивилизации, тя не бива да реагира така на нашето съобщение. Ние не знаем откъде сте дошли, навярно от друга галактика, защото на галактическия съюз не бе известно вашето съществуване. Най-напред сте нарушили закона, като, влизайки в Галактиката, не сте се регистрирали в галактическия съюз. Втори път сте го нарушили, като сте заселили без позволение една вече заета космотория. Макар и да се намира в този отдалечен край, тя принадлежи на нашата галактика. Ето документа, издаден ни от галактическия съюз, в който е очертана нашата космотория!“
Над надписа, пак сякаш върху невидимото светлинно табло, се появи огромна окръжност, в която светеха двайсетина разнокалибрени звезди — двойни, тройни и четворни, бели, жълти, сини, червени, с миниатюрните топчици на планетите около тях, с бледите линии на кометите, с някакви тъмни и светли петна. В долния край на окръжността имаше нещо, което може би представляваше текст, но знаците бяха чужди за човешкото възприятие.
Респектирана от техническото чудо, залата млъкна, Звездите пулсираха насред въздуха, планетите бавно се въртяха около тях, кометите влачеха белите си опашки и всичко това изглеждаше удивително материално в своята триизмерност, по-достоверно от небето в най-модерния планетарий. Някъде встрани от центъра на окръжността окото, припомнило си учебникарските схеми, можеше да разпознае жълтото ни слънце и десетте планети около него. Някои се заоглеждаха да видят откъде се прожектира картината, мислейки я за холографска прожекция, но отзад тихо зумтеха само филмовите и телевизионните камери, влезли най-после в действие, за да покажат на милиардите зрители как се забавляват техните представители, вместо да бранят интересите им. Индусът, известен с любезното си йогийско търпение, сякаш позагуби част от него:
— Добре, какво желаете от нас?
„Да освободите планетата, която е наша, и да възстановите предишния й вид. Събраните тук представители на човечеството да ни съобщят в какъв срок ще стане това.“
— В противен случай? — поусмихна се отново миролюбецът-нобелист.
„В противен случай това ще означава, че вие отказвате да се подчинявате на установения ред в Галактиката, ще означава обявяване война на Галактическия съюз, с всички последствия за вас!“
— Но ние сме се родили на тази планета!
„Не е вярно. Когато получихме тази космотория и дойдохме да я видим, вас ви нямаше.“
— О, то трябва да е било доста отдавна! — позасмя се благо индусът.
„Скоро беше. Ние носим доказателства за нашето пребиваване.“