— Да ги видим!
Отново не се помръдна ни ръка, ни крак, ни ухо в тройката джуджета, но изведнъж под огромния купол на пленарната зала, над главите на представителите на човечеството в естествени цветове, с естествен звук и мирис, с ужасяваща истинност избухна някакво чудо. Закипяха океанските вълни, заизригваха вулкани, ширнаха се могъщи тропически лесове, по поляните пасяха или се биеха зверове, оживели от учебниците по палеозоология, прелитаха птеродактилн, в блатата газеха с проточени шии гигантски гущери.
„Това са картини от първото ни идване“ — гласеше уголеменият сега надпис над редицата джуджета. Но малцина го видяха. Защото всички бяха се втренчили в оживялата история на Земята. Беше филм, направен от велик режисьор, заснет от велик оператор с непозната техника, и заседаващите наистина нямаха основание да се оплакват, че ги забавляват с евтини номера.
Панорамата на планетата изведнъж свърши и над някакви обширни мочурища закипя още по-фантастична дейност. Толкова съвършен научнофантастичен филм никой не бе гледал досега. Над мочурищата едно след друго кацаха някакви летящи тела, които меняха формата си — приличаха ту на кълба, ту на пурообразни цепелини или размазани балони. Джуджетата, като тия на трибуната, сновяха около някакви машини, вършеха непонятни неща, които постепенно ставаха отчасти разбираеми, защото наоколо се валяха стотици и хиляди трупове на гигантските гущери. Ония, които бяха смогнали да откъснат очи от омагьосващите картини, за да погледнат към председателския подиум, прочетоха: „При второто идване изтребихме гигантските животни. Това беше някакъв неразумен клон на еволюцията, който заплашваше да погуби цялата планета. Някои от животните пренесохме живи на по-големи планети, където има за тях и естествени врагове, така че видът им е съхранен за Галактиката.“
И наистина в този миг над главите на представителите на човечеството машини товареха, изглежда, приспани плезиозаври, тиранозаври, бронтозаври и прочие гигантски рептилии в същите тия летящи тела, които сякаш направени от мека материя, се издуваха като торби, но отлитаха с лекотата и безшумността на детски балончета. Не, филмът наистина беше изумително постижение на техниката!
„При третото ни идване ние направихме някои временни постройки за бази, съобразени с тукашния пейзаж.“
Филмът показа някакви странни постройки, груби и примитивни, от грамадни скални късове, но красиви в своята суровост сред могъщия кипеж на първичната природа. После на тяхно място сред джунгли или сред пустини щръкнаха плесенясалите им останки. Делегатите от Англия познаха камъните на митичната праисторическа обсерватория в Стоунхендж. Делегатите от Централна Африка извикаха: „Я, това са загадъчните постройки в джунглата при пигмеите.“ „А сега погледнете нас и погледнете тук“ — подканиха ги джуджетата с нов надпис. — „Сравнете! Тук беше мемориалната гробница на загиналите при първото ни идване. Вероятно това ви е спряло да я разрушите напълно.“ И филмът показа панорама на Великденския остров. Загадъчните гигантски каменни глави досущ приличаха на неподвижните глави на джуджетата.
На другия ден в пресата щяха да се появят напомняния, че сред туземците в Цетрална Африка съществувало предание за някакъв народ от могъщи джуджета, построили градовете, от които са се съхранили тамошните останки. Щеше да има и паралелни портрети на джуджетата и каменните глави от Великденския остров. Но на другия ден вече много неща щяха да се пишат и казват — и умни, и глупави, — цели цунами от думи щяха на другия ден да залеят планетата и да удавят събитието, както човечеството вече неведнъж бе го правило. А сега неговите представители се вълнуваха само от пикантното удоволствие, което им доставяха изобретателните джуджета. Индусът, председателствуващ, се позасмя, когато цялото чудо се стопи във въздуха.
— Може би и ние сме някой такъв неразумен клон на еволюцията, драги гости, затова не ни се сърдете. Съхранете и нас като вид за галактиката. Благодарим ви за чудесното представление!
„Това е документ за нашето идване на планетата. Вие сте заварили доказателствата, че тя е заета, но съзнателно сте ги заличили.“
Очевидно джуджетата още не бяха свършили номера си, но индусът прояви търпение, въпреки че атракцията продължаваше вече по-дълго от допустимите почивки.
— Ние не сме дошли отдругаде, а сме се родили на Земята. Само че доста по-късно от времето, което ни показахте с филма си. Нашите учени твърдят, че сме произлезли от някаква маймуна и че постепенно за около два милиона години сме стигнали до това равнище, че да можем с пълна сила да се радваме на едно такова техническо чудо като вашето. Виж, тая маймуна да бяхте ни показали, прабабата ни… Но и така сме ви много благодарни.