Мътните да го вземат, мътните да го вземат и него, и всички, мисля аз горе-долу с тези думи и с някои по-лоши, докато крача през фермата. Живеем на един километър североизточно от града, в едната половина на фермата оглеждаме овце, а в другата сеем пшеница. Работата около пшеницата е по-тежка, така че Бен и Килиън вършат по-голямата част от нея. От деня, в който се установи, че вече съм по-висок на ръст от овцете, цялата грижа за тях легна върху мен. Аз се грижа за овцете, аз сам, Манчи не прави нищо, макар че едно от лъжливите извинения, с които Бен и Килиън се измъкнаха, когато ми го подариха, беше, че ще мога да го обуча да бъде овчарско куче, нищо че то си беше ясно още отначало, че Манчи не може да бъде научен на каквото и да било поради пълното му малоумие.
Та аз храня овцете и ги поя, и ги стрижа, и помагам при агненето, а дори и кастрирам, а дори и коля — всичко това все аз го правя. Ние сме едни от общо тримата доставчици на месо и вълна за града, доскоро бяхме общо петима, а скоро ще останем само двама, защото господин Марджърибанкс го чакаме всеки момент да умре от многото пиене. Ще съберем неговото стадо с нашето. Тоест, по-правилно е да кажа, че аз ще събера неговото стадо с нашето, както направих преди две зими, когато господин Голт изчезна, а това означава, че ще имам още нови овце за колене, за кастриране, за стригане, за прибиране в кошарата, но дали ще получа благодарност за това? Не, няма да получа никаква благодарност.
Аз съм Тод Хюит, мисля си, обаче днес това изобщо не успокоява Шума ми. Скоро ще бъда мъж.
— Овце! — казват овцете, когато минаваме край пасбището, без никакво намерение да спираме при тях. — Овце! Овце!
— Овце! — лае Манчи.
— Овце! — казват овцете в отговор.
Овцете имат по-малко неща за казване дори и от кучетата.
Ослушвам се за Шума на Бен, претърсвам фермата, докато най-после го чувам в ъгъла на една от нивите. Сеитбата е свършила, жътвата е чак след месеци, така че около пшеницата в момента няма кой знае колко работа, само генераторите, тракторът и електрическата вършачка трябва да се поддържат в изправност, за да са готови за работния сезон. Може би си мислите, че сега е редно да получавам малко помощ около овцете, обаче не, никаква помощ не получавам.
Чувам как Шумът на Бен тананика една песничка близо до напоителната тръба, така че се обръщам и тръгвам напряко през нивата към него. Шумът на Бен не прилича на Шума на Килиън. Шумът на Бен е по-ясен и по-спокоен и въпреки че Шумът не може да се види, този на Килиън винаги ми е изглеждал червеникав, докато този на Бен е син, а понякога дори зелен. Тези двама мъже са различни един от друг, много различни — като огън и вода, различни са Бен и Килиън, моите родители, ако мога така да ги нарека.
Работата е такава, че мама била приятелка с Бен още преди да заминат за Новия свят, защото двамата членували в Църквата по времето, когато било направено общото предложение за заминаването и изграждането на нови селища. Мама убедила тате, Бен убедил Килиън и когато корабите кацнали и градът бил основан, мама и тате всъщност започнали да отглеждат овце във фермата си до фермата на Бен и Килиън, които пък отглеждали пшеница и отначало всичко било прекрасно и всички били приятели, слънцето не залязвало, а мъжете и жените пеели радостни песни заедно и живеели, и се обичали, и никога не се разболявали, и никога, никога не умирали.
Тази история съм я чул от Шума, така че надали е вярна, но кой ли може да каже как точно са били нещата преди? Защото, разбира се, после съм се родил аз и всичко се променило. Диваците пуснали заразата, която убива жените и това бил краят на мама, а после почнала войната и била спечелена, и това, откъдето и да го погледнеш, бил краят на всички останали в Новия свят. Та, ето ме мене, малко бебе, което и понятие си няма какво става, обаче не съм единственото бебе тогава, били сме много бебета, а изведнъж се оказва, че само половината от населението на града е останало живо, при това само мъже, и те трябва да се грижат за нас — за бебетата и за малките момчета. Та затова много от нас измрели, а аз съм извадил късмет, защото Бен и Килиън ме прибрали, някак си се подразбирало, че трябва да ме приберат и след това вече те ме хранеха и ме отгледаха, и ме научиха на всичко и в общи линии направиха така, че да остана жив.