— Вие от Прентистаун ли идвате?
— Той ме спаси от Прентистаун — обажда се Виола. — Ако не беше той…
— Млъквай, момиче — вика брадатият.
— Сега наистина не е време жените да говорят, Ви — казва доктор Сноу.
— Но… — започва Виола, а лицето й става алено.
— Моля те — прекъсва я доктор Сноу. После се обръща към Бен — Какво си казал на армията си? Колко мъже има тук ли? Какви са укрепленията ни…
— Аз бягам от армията — отвръща Бен, а ръцете му са все така вдигнати. — Погледнете ме. Приличам ли ви на добре хранен войник? Нищо не съм им казал. Аз само бягах, търсех моя… — той замълчава и аз знам защо замълчава — моя син — довършва.
— Постъпил си така, въпреки че знаеш закона? — пита доктор Сноу.
— Знам закона — казва Бен. — Как е възможно да не знам закона?
— Какъв е този проклет ЗАКОН? — крясвам аз. — За какво говорите всички, мътните ви взели?
— Тод е невинен — продължава Бен. — Можете да претърсвате Шума му колкото си искате и няма да откриете нищо, защото ви казвам истината.
— На тях не може да се вярва — казва брадатият, пушката му е все така вдигната. — Знаеш, че не може да им се вярва.
— Нищо не знам — отвръща доктор Сноу. — Поне от десет години насам нищо не знам.
— Е, сега със сигурност знаем, че са се вдигнали като армия — обажда се родилното петно.
— Да, но аз не виждам нищо престъпно в момчето — казва доктор Сноу. — Вие виждате ли?
Шумът на десетина мъже започва да ме ръчка като множество пръчки.
Докторът се обръща към Виола:
— А момичето е виновно само за това, че изрече лъжа, с която спаси живота на приятеля си.
Виола отвръща поглед от мен, лицето й още е червено от гняв.
— Освен това си имаме по-сериозни проблеми — продължава докторът. — Приближава ни армия, която може и да знае как точно сме подготвени да я посрещнем.
— Не сме ШПИОНИ! — виквам аз.
Но доктор Сноу просто се обръща към останалите мъже.
— Отведете момчето и момичето обратно в града. Момичето да се прибере при жените, а момчето може да се бие с нас, вече е достатъчно здраво.
— Я чакай малко! — повишавам тон аз.
Доктор Сноу се обръща към Бен.
— Аз вярвам, че ти си просто мъж, който търси сина си, но законът си е закон.
— Това ли е окончателното ти решение? — пита брадатият.
— Ако старейшините са съгласни — отвръща доктор Сноу. Следва единодушно, макар и неохотно кимане с глави, кратко и отсечено. Доктор Сноу ме поглежда — Съжалявам, Тод.
— Чакай! — казвам аз, но родилното петно пристъпва към мен и ме сграбчва за ръката. — Пусни ме!
Друг мъж сграбчва Виола и тя се съпротивлява енергично като мен.
— Бен! — викам аз и обръщам очи към него. — Бен!
— Тръгвай, Тод — казва той.
— Не, Бен!
— Помни, че те обичам.
— Какво ще му направят? — питам и продължавам да се дърпам от ръцете на родилното петно. Обръщам се към доктор Сноу — Какво ще му направите?
Той не отвръща нищо, но аз виждам отговора в Шума му.
Ще направят онова, което изисква законът.
— Вървете ПО ДЯВОЛИТЕ! — виквам аз, свободната ми ръка измъква ножа, замахвам и порязвам родилното петно по ръката. Той изохква и ме пуска.
— Бягай! — виквам на Бен. — Бягай веднага!
Виждам как Виола ухапва по ръката мъжа, който я държи. Той извиква от болка и тя се отскубва от него.
— Ти също! — казвам й. — Махай се от тук!
— Не бих мръднал, ако бях на твое място — казва брадатият и аз чувам как петлетата на всички пушки наоколо щракат.
Родилното петно ругае и вдига ръка да ме удари, но моят нож вече е във въздуха.
— Само опитай — процеждам през зъби. — Хайде де!
— ДОСТАТЪЧНО! — прогърмява доктор Сноу.
И във внезапно настъпилата тишина, всички чуваме ударите на конски копита.
Туп тупур-туп тупур-туп.
Коне. Пет коня. Десет. Може би дори петнайсет.
Хвърчат по пътя, сякаш самият дявол ги гони по петите.
— Съгледвачи? — питам Бен, макар че много добре знам, че не са съгледвачи.
Той поклаща глава.
— Авангардът.
— Сигурно са въоръжени — обръщам се аз към доктор Сноу и мъжете, мисълта ми тече бързо. — Имат толкова пушки, колкото и вие.
Доктор Сноу също мисли. Виждам как бръмчи Шумът му, виждам го как преценява колко време имат, преди конете да връхлетят, колко ли неприятности още ще му причиним аз, Бен и Виола, колко ли ценно време ще трябва да ни отделят.