— Това е място, на което закопаваме мъртъвците — казвам.
Очите й се разширяват.
— Какво ги правите?
— В космоса хората не умират ли? — питам.
— Умират — отвръща тя, — но ние ги изгаряме. Не ги слагаме в дупки — Виола скръства ръце и намръщено оглежда гробовете. — Това изобщо хигиенично ли е?
Бен все така мълчи, просто се е отпуснал до един надгробен камък, подпрял се е на него и се мъчи да си възвърне дъха. Пийвам от едната манерка и му я подавам. Оглеждам се. Под нас се вижда малък отрязък от пътя, вижда се и реката, плиска и тече от лявата ни страна. Небето е ясно, звездите блещукат, а луните вече се издигат над главите ни.
— Бен? — казвам, докато гледам нагоре в нощта.
— Да? — отвръща той като сваля манерката от устните си.
— Добре ли си?
— Да — дишането му започва да възвръща нормалния си ритъм. — Създаден съм за фермерски труд. Не за тичане.
Поглеждам още веднъж към луните, по-малката преследва по-голямата, две искрящи петна там горе, разливат достатъчно светлина, за да хвърлят телата ни сенки, греят, без да се интересуват от скърбите на човека.
Поглеждам вътре в себе си. Поглеждам дълбоко в Шума си.
И осъзнавам, че съм готов.
Това е последната ми възможност.
Готов съм.
— Мисля, че е време — казвам. Вдигам очи към Бен. — Ако в света съществува подходящ момент, то този момент е сега.
Бен облизва устни и преглъща глътката вода. Завинтва капачката.
— Знам — казва.
— Подходящ момент за какво? — пита Виола.
— Откъде да започна? — пита Бен.
Свивам рамене.
— Откъдето искаш — отвръщам. — Стига разказът да е истина.
Чувам как Шумът на Бен се подрежда, сглобява историята, избира да ми разкаже истинската версия, онова, което наистина се е случило, онова, което е било скрито толкова дълбоко, че дори не съм подозирал за съществуването му, докато съм растял.
Мълчанието на Виола е по-дълбоко от обикновено, тихо е като нощта, то също чака да чуе какво има да каже Бен.
Той поема дълбоко дъх.
— Заразата на Шума не е оръжие на диваците — казва. — Това първо. Заразата беше тук, когато кацнахме. Естествен природен феномен на планетата, нещо във въздуха, съществувало е открай време и винаги ще съществува. Слязохме от корабите и само след ден всеки вече чуваше мислите на всички останали. Представи си изненадата.
Замълчава, спомняйки си.
— Само дето не сте чували мислите на всички — обажда се Виола.
Бен кимва.
— Никой не знае защо е така. Все още никой не знае. Учените, които водехме, бяха предимно агрономи и ботаници, а лекарите не можеха да посочат причината и скоро настъпи хаос. Просто… хаос, не можете да си го представите. Хаос и объркване и Шум, Шум, Шум — Бен се почесва под брадата. — Много хора се пръснаха по отделни селища, бягаха колкото е възможно по-бързо от Хейвън, толкова бързо, колкото позволяваше строежът на пътищата. Скоро обаче всички осъзнахме, че нищо не може да се направи, така че се заехме да живеем с Шума и да се справяме възможно най-добре, открихме разни начини за това, различните селища решиха въпроса по различен начин. Така постъпихме и ние, особено когато осъзнахме, че всички домашни животни говорят, както и кучетата и котките, както и местните животни.
Бен вдига поглед към небето, после оглежда гробището край нас и реката, и пътя долу в ниското.
— Всяко живо същество на тази планета говори с другите живи същества — продължава той. — С всички. Това е то същината на Новия свят. Той е информация, информация вечна, никога незамлъкваща, заливаща те независимо дали я искаш или не. Диваците знаеха тайните на планетата, бяха еволюирали и живееха с тях, но ние не бяхме подготвени. Ни най-малко не бяхме подготвени. Толкова много информация може да подлуди човека. Твърде много информация на едно място се превръща просто в Шум. А той никога, никога не спира.
Той замълчава, но Шумът му не изчезва, той е тук, както винаги, разбира се, моят Шум също е тук и на нашия фон мълчанието на Виола изпъква още по-мощно.
— Годините течаха — продължава Бен, — а нещата в Новия свят бяха трудни и ставаха все по-трудни. Лоши реколти и болести, и никакъв напредък, и никакъв Рай. Определено никакъв Рай. И по всичките ни земи започна да се разпространява едно учение, отровно учение, учение, което се основаваше на обвинението.