Виола прелиства страницата, а аз не я поглеждам. Усещам, че и тя не ме гледа и не ми се иска да зърна усмивка на лицето й точно сега.
Защото се случва нещо много странно.
Думите й не са нейни думи, те излизат от устата й като лъжа, но всъщност оформят една нова истина, създават един различен свят, в който моята майка говори директно на мен, Виола говори с чужд глас, а този различен свят, поне за кратко, е само мой, той съществува само за мен.
Нека ти разкажа за мястото, в което се роди, сине. Нарича се Новият свят и представлява цяла планета, съставена само от надежда…
Виола спира за секунда, после продължава.
Ние кацнахме тук точно преди десет години, търсехме нов начин на живот, чист и простичък, и честен, и добър, и напълно различен от живота в Стария свят, живот, в който хората ще могат да живеят в безопасност и в мир и братска обич, водени от Бога.
Имаше тежки изпитания. Няма да започвам написаното с лъжа, Тод. Тук не беше лесно…
Виола свива устни, но аз не казвам нищо и продължава да чете.
И така, трудности и болести сполетяха Новия свят и Ню Елизабет. На тази планета съществува нещо, наречено Шум и мъжете се борят с него откак сме кацнали, но най-странното е, че ти ще бъдеш едно от момчетата в селището, което няма да знае какво означава да се живее без Шум и ще ми бъде много трудно да ти обясня какъв беше животът преди и защо е толкова трудно сега, но ние правим всичко възможно да се справим.
Един мъж на име Дейвид Прентис — той има син малко по-голям от тебе, Тод, и е един от най-добрите ни организатори, мисля, че беше и отговорник на кораба, ако не ме лъже паметта…
Виола замълчава на това място, но този път аз чакам тя да каже нещо. Но тя не казва нищо.
Той убеди нашия Кмет Джесика Елизабет да основем това малко селище на брега на грамадно блато, така че Шумът от останалата част от Новия свят да не може да ни достигне, освен ако ние сами не му позволим. В Ню Елизабет е Шумно като навсякъде, но поне човек чува все познати хора, все хора, на които може да се довери. Поне на повечето.
Аз обработвам няколко ниви с пшеница във ферма северно от селището. Откак татко ти почина, нашите близки приятели Бен и Килиън ми помагат, те притежават съседната ферма. Нямам търпение да те запозная с тях. Чакай, чакай, ти вече ги познаваш! Те двамата вече те погушкаха и ти казаха „здрасти“, така че кой е като тебе, от един ден си на света, а вече имаш двама приятели. Това е добро начало, сине.
Всъщност, аз съм сигурна, че ти ще се справяш много добре в живота, защото дойде при мен две седмици по-рано. Решил си, че си чакал достатъчно и вече искаш да видиш какво има да ти предложи този свят. И си бил напълно прав. Небето е толкова просторно и синьо, дърветата са така зелени, а тази планета е свят, в който животните ти говорят, наистина говорят, а ти можеш да им отговаряш, има толкова чудеса, които да извършиш, толкова неща, които те чакат, Тод, че нямам търпение, ще ми се всичко прекрасно да ти се случи точно сега, не искам да се налага да чакаш, за да видиш всички възможности, всички неща, които можеш да извършиш.
Виола поема дълбоко въздух и казва:
— Тук написаното свършва, прескочени са няколко реда, след това пише „По-късно“, сякаш са я прекъснали — после вдига очи към мен. — Добре ли си?
— Да, да — кимам аз набързо, ръцете ми са още скръстени. — Продължавай.
Става все по-светло, слънцето вече истински изгрява. Отвръщам се малко встрани от Виола.
Тя чете.
По-късно.
Извинявай, сине, спрях за малко, защото ни дойде на гости нашият приятел Аарон.
Пак пауза, Виола облизва устни.
Такъв късмет имаме, че той е сред нас, макар че трябва да призная, че напоследък говори разни неща за местното население на Новия свят, с които аз не съм напълно съгласна. Местните се наричат диваци, между другото, те също бяха една ГОЛЯМА изненада, защото са толкова плахи, че никой от анализаторите в Стария свят не ги беше предвидил и нито една от совалките за предварително разузнаване не ги беше засякла, така че изобщо не знаехме, че те живеят тук!
Диваците са прелестни същества. Различни са от нас, по-примитивни, нямат нито говорим, нито писмен език, поне не сме попадали на такъв, но аз не съм съгласна с някои от хората тук, че са повече животни, отколкото интелигенти създания. А Аарон напоследък проповядва, че Бог е начертал разделителна линия между нас и тях и…
Е, всъщност това не е най-интересното, за което да си говорим през твоя първи ден на света, нали? Аарон вярва дълбоко и отдадено, той беше опора за нас през всичките тези години и ако някой намери моя дневник и го прочете, то нека знае, че беше чест да имаме Аарон сред нас, а за мен беше привилегия, че той те благослови още в първия ти ден. Това е.