После изведнъж площадката се спуска още надолу и се разширява, издяланите в камъка стъпала стават ясно видими. Стълбище надолу.
Някой е бил тук преди нас.
Слизаме, водата гърми на сантиметри от нас.
Стигаме последното стъпало.
— Ау — казва Виола, аз някак усещам, че е вперила поглед нагоре.
Тунелът зейва рязко навътре, площадката се разширява много, това е пещера, заградена от едната страна от вода, скалният таван се издига високо, високо над главите ни, водата пада от него и от силата си се издува напред като живо, движещо се корабно платно, свързващо тавана и площадката под краката ни.
Но „ау“-то е за друго.
— Това е църква — казвам.
Това е църква. Някой е разместил или издялал късове от скалата така, че да оформи четири реда простички пейки с пътека по средата, която води до висок къс скала, амвон, амвон с подравнена горна част, където проповедникът стои и проповядва, а бялата стена от вода и пяна пада и гърми зад гърба му, утринното слънце свети през нея, разкъсано като куп звезди, изпълвайки помещението с проблясващи искри, отразени от всяка мокра повърхност, назад, чак до скалното дъно, където на стената е издълбана окръжност, край която се въртят две по-малки окръжности — това е Новият свят с неговите две луни, новият дом на заселниците, домът на надеждата и Божието обещание, кръговете са запълнени с неотмиваща се бяла боя и всъщност греят на камъка, гледат паството и осветяват църквата.
Църква под водопада.
— Прекрасна е — казва Виола.
— Изоставена е — казвам аз, защото след първото смайване виждам, че някои от пейките са полуразрушени, без следи от поправка, а целите стени са изписани, или издълбани с инструмент, или издраскани със същата неотмиваща се бяла боя, голяма част от написаното са пълни глупости. П.М. + М.А. и Уилс и Чилс завинаги, и Надежда всяка тука оставете и прочие, и прочие.
— Деца — казва Виола. — Промъквали са се тук, направили са пещерата свое тайно скривалище.
— Сериозно? Децата постъпват ли така?
— На кораба използвахме една затворена вентилационна шахта, все се пъхахме в нея — отвръща тя и се оглежда. — Беше изписана още по-гъсто.
Влизаме навътре, оглеждаме се със зяпнала уста. Мястото на тавана, където водата се спуска от скалата над кухината се намира на повече от десет метра над главите ни, а площадката пред църквата е по-широка от пет метра.
— Сигурно е естествена пещера — казвам. — Открили са я и тя им се е сторила като някакво чудо.
Виола скръства ръце на гърдите си.
— А после са установили, че подобна църква не е много практична.
— Твърде влажна — отвръщам. — Твърде студена.
— Бас ловя, че са я направили скоро, след като са кацнали — отвръща Виола и гледа рисунката на Новия свят на стената. — Бас ловя, че е било още през първата година. Всичко е било още ново, изпълнено с надежда — тя се завърта. — Преди нещата истински да улегнат.
Аз също бавно се завъртам. Виждам ясно какво са си мислели първите заселници. Начинът, по който слънчевите лъчи греят през водопада, облива всичко в ярка бяла светлина, гърмът на водата е толкова силен, но едновременно с това е тъй тихо, че дори и без пейките и амвона човек се чувства така, сякаш е влязъл в църква, сякаш мястото е свещено и е било свещено открай време, още преди жив човек да го е зървал.
После забелязвам, че след края на пейките няма нищо. Пътеката свършва в петдесетметровата пропаст до скалите долу, където се разбива водата.
Значи тук трябва да чакаме.
Тук е мястото, където трябва да се надяваме.
В църква под водата.
— Тод Хюит! — едва-едва долита през тунела до нас.
Виола видимо потреперва.
— Какво ще правим сега?
— Ще чакаме, докато падне нощта — казвам. — После ще се измъкнем тайно и ще се надяваме да не ни види.
Сядам на една от каменните пейки. Виола сяда до мене. Изхлузва раницата през главата си и я оставя до себе си на пода.
— Ами ако открие пътечката? — пита.
— Да се надяваме, че няма да я открие.
— Но ако все пак я открие?
Посягам зад гърба си и измъквам ножа.
Ножа.
Двамата го гледаме мълчаливо, бялата вода се отразява в острието, то вече е покрито с капчици, които го карат да свети като факла.
Ножът.
Не казваме и дума, само го гледаме как грее насред църквата.