Выбрать главу

Изведнъж започвам да се чувствам така, сякаш съм попаднал на най-самотното място на света.

— Няма да се връщаш, Тод — тихо казва Бен. — Вече никога не можеш да се върнеш.

— Защо да не мога? — питам аз, а гласът ми е изтънял и мяукащ като на малко коте, но нищо не мога да направя. — Какво лошо направих, Бен?

Бен идва до мене.

— Нищо лошо не си направил, Тод. Изобщо нищо не си направил, не си виновен — той ме прегръща силно и аз усещам как гърдите ми силно се стягат и съм объркан, и уплашен, и ядосан. Тази сутрин, като станах от леглото, всичко си беше наред, а ето ти сега, отпращат ме далеч от дома, Бен и Килиън се държат, сякаш умирам и това не е честно, не знам защо не е честно, но просто не е честно.

— Знам, че не е честно — казва Бен, като се дръпва назад и се вглежда напрегнато в лицето ми, — но обяснение има.

Обръща ме с гръб към себе си, рови в раницата и изважда нещо от там.

Книгата.

Поглеждам го за миг и отклонявам очи.

— Знаеш, че не мога да чета много добре, Бен — казвам и се чувствам смутен и глупав.

Бен прикляка леко, за да ме гледа право в очите. Шумът му изобщо не ме успокоява.

— Знам — каза той нежно, — винаги съм искал да продължим и да отделям повече време за…

Млъква. Повдига книгата към мен.

— Това беше на майка ти — казва. — Книгата е нейният дневник, тя го започна в деня, в който ти се роди, Тод.

Бен свежда очи към книгата.

— Води го до деня, в който почина.

Прокарва ръка по корицата.

— Обещахме й да се грижим за теб, да те пазим от всичко лошо — продължава той. — Обещахме й го, а след това трябваше да изхвърлим обещанието от мислите си, за да няма никакви следи от него в Шума ни, ама нищичко, за да не разбере никой какво се каним да правим.

— В това число и аз — казвам.

— Ти също не трябваше да разбираш, Тод, налагаше се. Ако нещо от плановете ни проникнеше в твоя Шум, а след това стигнеше до града, то…

Той не довършва.

— Както и да е, днешният ден обаче е една голяма изненада — продължава и вдига поглед към небето, сякаш да обясни и на него каква голяма изненада е днешният ден. — Никой не предполагаше, че нещо такова може да се случи.

— Онова в блатото е опасно, Бен. Чувствам го.

Но той само ми протяга отново книгата.

— Бен…

— Знам, Тод — казва Бен, — но те моля, трябва да опиташ да се справиш.

— Не, Бен, не…

Той отново приковава погледа ми със своя.

— Вярваш ли ми, Тод Хюит?

Почесвам се по бузата. Не знам отговора на този въпрос.

— Разбира се, че ти вярвам — казвам, — или поне ти вярвах, преди да почнеш да ми опаковаш багажа, без да ме уведомиш предварително, че заминавам.

Той продължава да ме гледа напрегнато, а Шумът му е остър и сочи директно към мен.

— Вярваш ли ми? — пита Бен пак.

Поглеждам го в отговор и да, вярвам му, дори и сега.

— Вярвам ти, Бен.

— Тогава те моля да ми повярваш, защото ето сега ти казвам, Тод, че онова, което знаеш, не е истина.

— Кое онова, което знам? — питам и повишавам леко тон.

Защо просто не ми обясниш всичко?

— Защото е опасно да знаеш — казва той и по-сериозен не съм го виждал през целия си живот и когато поглеждам в Шума му, за да видя какво крие, Шумът му изревава срещу ми и с рязък удар ме отхвърля назад. — Ако сега ти кажа всичко, то ще започне да жужи в Шума ти по-силно от цял кошер пчели и Кметът Прентис ще те намери, преди да успееш да мигнеш. А ти трябва да избягаш оттук, Тод. Бягай, бягай, колкото можеш по-надалеч!

— Но къде да избягам? — питам. — Кажи ми къде? На света не съществува друго място, където да отида!

Бен поема дълбоко дъх.

— Съществува, Тод — казва той. — Съществува друго място.

Е, за това нямам подходящ отговор.

— Под горната корица на книгата — продължава Бен, — има сгъната карта. Сам съм я правил, но ти не трябва да я поглеждаш, преди да се отдалечиш достатъчно от града, ясно ли е? Просто върви в блатото. Там ще разбереш как трябва да постъпиш.

Но от Шума му разбирам, че изобщо не е сигурен, че ще разбера как трябва да постъпя.

— Не си сигурен и какво ще намеря в блатото, нали?

Е, сега той няма подходящ отговор.

Аз мисля напрегнато.

— Как така ми бяхте приготвили багажа предварително? — питам и отстъпвам крачка назад. — Ако не сте очаквали да попадна на това нещо в блатото, как така бяхте напълно подготвени да ме изхвърлите в пустошта точно днес?