— Както искаш, все ми е едно — казва Виола, обръща ми гръб и се закатерва по скалите, където е застанала старата жена.
— А и да ти кажа — казва старата жена, — аз съм Хилди, не стара жена.
Виола стига до нея, двете тръгват заедно без дума повече и само за миг се скриват от погледа ми. Просто ей така.
— Хилди — казва ми Манчи.
— Млъквай — отвръщам.
Вече нямам избор и просто трябва да се покатеря по скалите след тях, сещате ли се?
Продължаваме нататък по много по-тесен път сред още скали и храсталаци, Виола и старата Хилди заедно напред, аз и Манчи много по-отзад, крачим към кой знае каква нова опасност, а аз през цялото време се озъртам през рамо, като всеки път чакам да видя Кмета и господин Прентис Младши, и Аарон, които ни преследват.
Не знам нищо. Откъде да го знам? Как може Бен и Килиън да са очаквали, че ще съм подготвен за онова, което виждам сега? Е, вярно, идеята за чисто легло и топла храна звучи като нещо, заради което си заслужава да се оставиш да те застрелят, но може би това е капан, а ние тримата сме толкова глупави, че просто заслужаваме да паднем в него.
Освен това ни преследват и трябва не да спираме, а да бягаме.
Но може би наистина през реката няма друг път.
А Хилди можеше да ни принуди насила да я последваме, но тя не го стори. А пък Виола каза, че Хилди е свястна, може би пък човеците без Шум могат да се разпознават едни други по-добре.
Видяхте ли сега? Откъде да знам кое е истината?
А и на кого му пука какво казва Виола?
— Виж ги само — казвам на Манчи. — Веднага се сдушиха. Като отдавна изгубени роднини или нещо подобно.
— Хилди — казва Манчи, аз замахвам към задницата му, но той избягва напред.
Виола и Хилди не спират да си приказват, но аз чувам само мърморене от време на време, без никакви думи. Изобщо не знам какво си казват. Ако си бяха нормални човеци с Шум, нямаше да има значение колко назад съм изостанал, просто тримата щяхме да си говорим и никой нямаше да има тайни от другия, а сега тайните си се появяват направо автоматично. Всички щяхме да си бъбрим, независимо дали другите искат да слушат или не.
И никой нямаше да бъде изоставен. Никой нямаше да може да бъде изоставен от другия, готов да го зареже при първата появила се възможност.
Крачим напред.
А аз продължавам да мисля.
Пускам ги да се отдалечат още повече.
И мисля, и мисля.
Щото с течение на времето почвам да проумявам още повече неща.
Сега срещнахме Хилди и навярно тя може да се погрижи за Виола. Явно си допадат, щото са един дол дренки. Напълно различни са от мене, във всеки случай. Вероятно Хилди може да помогне на Виола да се върне там, откъдето е дошла, щото аз очевадно не мога да й помогна да го стори. Очевидно аз не мога да живея никъде другаде, освен в Прентистаун, сещате ли се? Щото нося заразата, която ще убие Виола, може би я убива в момента, освен това може да убие всеки друг, когото срещна, заразата винаги и винаги ще ме държи вън от селището, така че сигурно ще трябва да спя в хамбара на Хилди при овцете и картофите.
— Значи така стоят нещата, а, Манчи? — спирам, а гърдите ми натежават страшно. — Тук няма Шум, аз съм единственият, който го носи.
Изтривам потта от челото си.
— Няма къде да отидем. Не можем да продължим напред.
Не можем и да се върнем.
Сядам на един камък и осъзнавам цялата страшна истина в тези думи.
— Няма къде да отидем — казвам. — Нищо не ни остана.
— Остана Тод — казва Манчи и маха с опашка.
Не е честно.
Просто не е честно.
Единственото място, на което истински принадлежиш, е мястото, където никога не можеш да се върнеш.
Така че оставаш завинаги сам, винаги и завинаги.
Защо постъпи така с мен, Бен? Какво толкова лошо направих, че да постъпиш така с мен?
Изтривам очите си с ръкав.
Иска ми се Кметът и Аарон да дойдат и да ме хванат.
Искам всичко да свърши.
— Тод? — лае Манчи, изправя се на коленете ми и ме души по лицето.
— Остави ме — казвам и го избутвам настрани.
Хилди и Виола си продължават напред и ако не стана, ще изгубя пътя.
Не ставам.
Още ги чувам как си говорят, но постепенно гласовете им заглъхват, никой не се оглежда назад, за да види дали ги следвам.
Хилди чувам изведнъж и момиче кутре и проклетата спукана тръба, и пак Хилди, и горящ мост.