Пийвам вода и слушам как щурците скърцат СЕКС, СЕКС, СЕКС и се чудя какъв ли е бил животът на Виола преди последните три дни. Например какво е да израснеш на космически кораб? Място, където никога не се появяват нови хора, място, което никога не можеш да напуснеш.
Сега, като се замисля, сигурно много е приличало на това да израснеш в Прентистаун, където, ако изчезнеш, никога повече не се връщаш.
Отново вдигам поглед към момичето. Но тя се е измъкнала от капана, нали? Трябвало е да изкара седем месеца е майка си и татко си навън, на малкия кораб, който се беше разбил.
Защо ли са тръгнали въобще?
— Защото най-напред се изпращат разузнавачески кораби, които да огледат местния терен и да набележат най-подходящите места за кацане — проговаря Виола, без да става и без дори да обръща глава към мен. Някой изобщо спи ли в тоя Шумен свят?
— Ще свикнеш — отвръщам. — Но защо е трябвало да сте сами толкова дълго? Цели седем месеца.
— Толкова време отнема установяването на първия базов лагер — тя изтощено покрива очите си с ръка. — Аз, майка и татко трябваше да намерим най-доброто място за кацане на големите кораби, да устроим там първичен лагер и постепенно да започнем да изграждаме конструкции и сгради от първостепенна важност, от които новите заселници ще да имат нужда. Контролна кула, склад за храни, лазарет — поглежда ме между пръстите си. — Стандартна процедура.
— Никога не съм виждал контролна кула в Новия свят — отбелязвам.
Думите ми я карат да седне.
— Знам! Не мога да повярвам, че не сте запазили предаватели, с които да поддържате връзка поне между отделните селища.
— Значи вие не сте заселници на вярата, а? — отбелязвам аз с мъдър тон.
— Това какво общо има? — отвръща тя. — Защо една здравомислеща църква би искала да прекъсне връзката между членовете си?
— Бен казваше, че всички са пристигнали на този свят в търсене на по-простичък живот, казваше, че дори в първите дни е имало спорове дали да разрушат и генераторите.
Виола ме поглежда ужасено.
— Ами тогава всички са щели да измрат!
— Затова и не са ги разрушили — свивам рамене аз. — Дори и след като Кметът Прентис реши да се отърве от почти всичко друго.
Виола потрива раменете си с длани и поглежда към звездите, които светят през грамадната дупка на покрива.
— Майка и татко толкова се вълнуваха — казва. — Цял нов свят, изцяло ново начало, толкова планове за мир и благоденствие.
Млъква.
— Съжалявам, че не се получи точно така — обаждам се аз.
Тя свежда поглед към краката си.
— Имаш ли нещо против да излезеш за малко навън, поне докато заспя?
— Добре — отвръщам. — Няма проблем.
Вдигам си раницата и излизам навън през отвора, който някога е бил вратата на воденицата. Манчи става от мястото, където се е навил на кълбо, и тръгва подире ми. Когато сядам отвън, той отново се свива до краката ми и потъва в сън, като попръцква щастливо и въздиша по кучешки. Колко е просто да си куче.
Гледам как луните се издигат все по-нагоре, следвани от звездите, същите луни и звезди, които светеха и в Прентистаун още в дните, преди да настъпи краят на света. Изваждам от раницата книгата на майка ми, лъскавата корица блести на лунните лъчи. Прелиствам страниците.
Чудя се дали и мама се е вълнувала толкова силно, когато за първи път е кацнала тук, дали и нейната глава е била пълна с идеи за мир, светла надежда и вечна радост.
Чудя се дали е усетила някое от тези благословени чувства преди да умре.
От мисълта гърдите ми се стягат и така натежават, че прибирам книгата обратно в раницата и облягам глава на дъските на воденицата зад мен. Слушам как реката тече и листата на дърветата си шушнат едно на друго, гледам на хоризонта сенките на далечните хълмове, обрасли с гъсти гори.
Изчаквам няколко минути, после влизам обратно във воденицата и проверявам дали Виола е добре.
В следващия миг тя ме буди, минали са часове, в главата ми е пълна мътилка, но само докато я чувам да казва:
— Шум, Тод, чувам Шум.
Скачам на крака още преди да съм се събудил напълно, изшътквам на Виола и разбутвам сънливия Манчи, който подлайва и протестира жално. Двамата млъкват и аз напрягам слух към мрака на нощта навън.
И ето, шепот, шепот, шепот, подобен е на тих ветрец, шепот, шепот, шепот, няма думи, идва много отдалеч, но се надвесва, приближава като буреносен облак на планински връх, шепот, шепот, шепот.